Кога неутралитетът се пропуква: ‘Тихата дипломация’ и кръстът на доверието

Защо Украйна критикува МКЧК

Киев и международни институции отправят остри упреци към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), след като неговият генерален директор Пиер Креенбюл призна публично на 20 февруари 2026 г., че Руската федерация не предоставя “ниво на достъп, на който разчитахме” до задържаните украински военнопленници. Това признание възобнови дебата за ефективността на така наречената “тиха дипломация” и границите на неутралитета на организацията.

Тихата дипломация — историческа традиция и морален риск

МКЧК дълго разчита на конфиденциални преговори, които според ръководството често осигуряват по-голям достъп до уязвими групи. Но този подход има тежка историческа сянка: през лятото на 1942 г. Комитетът обсъждаше публично обръщение за масовите нарушения на хуманитарното право, включително системното унищожаване на евреи в нацистките лагери, и реши да не го публикува. По-късно това мълчание бе определено от самата организация като един от “най-големите исторически провали”.

Отговорността на неутралитета

Решението от 1942 г. се обяснява с мисълта, че публично осъждане може да затвори последните възможности за достъп до военнопленници—особено британски и американски. От друга страна, според изследванията на историка Жан-Клод Фавез, швейцарските власти също са оказали натиск върху МКЧК, тълкувайки всяка открита критика като риск за неутралитета и сигурността на страната по време на войната.

Швейцарските връзки и правният капан

В юридически план МКЧК е частна швейцарска асоциация със специален международен статут, регламентиран през 1993 г.: помещенията и архивите му в Швейцария са неприкосновени, служителите ползват имунитет, а Асамблеята се състои основно от швейцарски граждани. Последните президенти на организацията имат силни връзки със швейцарската външна политика — сегашната ръководителка дойде директно от швейцарското МВнР, а предшественикът ѝ е бил държавен секретар и постоянен представител в ООН. Финансовите вноски от Швейцария остават съществен източник на подкрепа: за 2024 г. тя осигури десетки милиони франкове за основна дейност и странови програми.

Карабах: тридесет години на спорни практики

Присъствието на МКЧК в Южен Кавказ доведе до усложнения: от 1992 г. организацията подписва меморандуми и работи чрез структури в непризнатия режим в Степанакерт, поддържайки отделни регистри и комисии за безследно изчезнали, които комуникират предимно с арменските институции. Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отбелязва още през 2007 г., че МКЧК поддържа офиси и постоянни мисии в региона, а контактните телефони на мисията в Карабах дълго време използват арменския код.

След години на натрупана информация и напрежение, на 3 септември 2025 г. азербайджанското правителство реши да прекрати дейността на офиса на МКЧК в Баку — решение, което се възприема като кулминация на размиване на границата между хуманитарна дейност и политическо влияние. МКЧК отчете повече от 1 300 посещения на места за задържане, индивидуално проследяване на над 2 200 задържани и близо 4 000 регистрирани случая на безследно изчезнали лица, чиято съдба организацията не е оповестила публично.

Украйна: петгодишен дефицит на доверие

От началото на широкомащабната война през февруари 2022 г. МКЧК бе принуден да евакуира персонал от Мариупол. През март същата година бившият президент на МКЧК посети Москва и се срещна с руския външен министър — ход, който предизвика остра реакция в Украйна и в самата организация, където визитата бе възприета като дипломатически гаф.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски публично заяви на срещата на G20 през ноември 2022 г., че страната не намира подкрепа от МКЧК по въпросите за депортираните деца и военнопленниците, а по-късни международни институции — включително Международният наказателен съд и независими ООН-комисии — квалифицираха някои практики като военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Европейският парламент също реагира, като в резолюция от май 2025 г. посочи, че МКЧК не изпълнява изцяло своята мисия в Русия и на окупираните територии.

Когато моделът се разпада

Мандатът за неконтролиран хуманитарен достъп почива на доверие. Но когато това доверие се разруши — дали заради отказан достъп, политически натиск или подозрения за сътрудничество с нелегитимни власти — механизмът, на който разчита организацията, просто престава да работи. Три различни случая — мълчанието през Втората световна война, практиките в Карабах и сегашното напрежение около Украйна — илюстрират едно и също: конфиденциалността може да осигури достъп, но понякога цената ѝ създава морална и институционална криза.

Българският Червен кръст под прожекторите

В национален план БЧК, като неправителствена организация, също не е застрахован от критика. През април 2026 г. служебният министър на труда и социалната политика обвини организацията, че в обект, където е раздавала помощи, е водена предизборна агитация — обвинение, което БЧК отхвърли. Припомнят се и спорове от 2020 г., когато вътрешни и медийни разследвания поставиха под въпрос същността и съдържанието на международни доставки на помощ, свързани с публично-частни партньорства и бизнес кръгове с политическо влияние. Позицията на международни правозащитни организации по отношение на бежанската политика в България също предизвика реакции и официални опровержения.

Заключение

Историята и съвременните събития показват, че неутралитетът не е абсолютна защита. Когато институцията, която трябва да бъде пазител на човешкия живот, губи доверието на държави, засегнати общности и международни органи, нейният хуманитарен капацитет се ерозира. Въпросът, пред който е изправен Червеният кръст днес, е дали т.нар. “тиха дипломация” може да бъде модифицирана така, че да съчетае достъп с отчетност — без да жертва нито едното, нито другото.

Автор: Николай Марченко