ISW разкри: вътрешни презентации очертават плановете на Кремъл за поствоенна Русия
Кратко обобщение
Вътрешни документи и официални изявления показват как Москва планира да постигне и да оформя резултатите от войната — и как използва заплахите и едностранните паузи в боевете, за да търси политическо и информационно предимство. Анализът е на Института за изследване на войната (ISW) и е допълнен от разкритията на руското разследващо издание “Досие”.
Какво обяви руското Министерство на отбраната
Руското министерство на отбраната съобщи за едностранно прекратяване на военните действия за Деня на победата — от полунощ на 8 май до полунощ на 10 май. В съобщението се посочва, че руските сили ще спрат огъня и призовават Украйна да постъпи по същия начин, като в същото време заплашиха, че при неспазване ще последва "масиран ракетен удар" срещу Киев.
Отговори и ескалация
Президентът Володимир Зеленски отбеляза, че Москва е отвърнала на предишно едностранно прекратяване на огъня (от 5 до 6 май) с допълнителни удари и нови заплахи. ISW предупреждава, че Русия вероятно ще използва едностранните паузи в боевете като претекст за допълнителна ескалация или за оправдаване на последващи удари.
Дипломатически предупреждения и заплахи
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова предупреди, че Русия ще предприеме “подходящи стъпки”, ако се извършат удари срещу руска територия по време на честванията на 9 май, и конкретно спомена възможни удари срещу центрове за вземане на решения в Киев. На няколко пъти руското Външно министерство и МО призоваха чуждестранния персонал и цивилните да напуснат Киев.
Европейската комисия обаче обяви, че няма да намали присъствието си в украинската столица. Говорителят по външна политика Ануар Ел‑Ануни подчерта, че руските действия вече са повредили няколко дипломатически мисии и че Москва прехвърля вината вместо да демонстрира истинска воля за мир.
Цели на заплахите — прикриване на слабости
ISW оценява, че ескалиращите заплахи имат и вътрешнополитическа функция: Кремъл се стреми да демонстрира сила и да покаже, че може да депопулира Киев и да въздейства върху решенията на украинските партньори. В същото време източниците на анализатора сочат, че тези заплахи отразяват и признаване на уязвимост — ударите на Украйна в дълбокия тил разкриха, че Москва не може надеждно да защити и своята столица.
В минали епизоди Кремъл е използвал заплахата от системата „Орешник“ и разполагането ѝ в Беларус за въздействие върху Европа и като средство за оказване на психическо и военно давление върху Киев.
Информационна кампания и реакция на обществото
Руски блогъри и части от обществото поставиха под въпрос реалността на заплахите за удари в центъра на Киев и дали Кремъл действително е готов да ги осъществи. В същото време Москва продължава да формулира информационни условия, които да оправдаят евентуална по-нататъшна противовъздушна активност — дори спрямо въздушно пространство на партньори на Украйна.
Инцидентите над Латвия
Латвийските въоръжени сили съобщиха, че няколко дрона влязоха в латвийското въздушно пространство от Русия и че два от тях се разбиха на територията на Латвия. Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс заяви, че предварителните данни сочат, че дроновете може да са украински, насочени към цели в Русия, и напомни, че Украйна има право на самоотбрана.
Руското министерство на отбраната публикува свое съобщение, твърдейки, че е засекло шест дрона и чуждестранни изтребители в латвийското въздушно пространство в ранните часове на 7 май, и че пет дрона изчезнали близо до региона на Резекне, а шестият е свален близо до Псковска област.
Какво разкриват изтеклите презентации
Разследващият център “Досие” публикува слайдове от презентация, озаглавена “След победата”, подготвена от служители в администрацията на вицепремиера Сергей Кириенко. Според “Досие” материалите са започнати още през февруари 2026 г. и целят да представят „най‑правдоподобния сценарий” за края на войната и стратегия за „продаване” на мирно споразумение пред руската публика.
Източник, близък до администрацията, посочва, че презентацията е резултат от притеснения за лошото положение на Русия на бойното поле и за икономическите последици от конфликта.
Какво предвижда сценарият “най‑правдоподобен”
Според публикуваните слайдове сценарието включва подписване на две отделни мирни споразумения, посредничени от Съединените щати — едно с Русия и едно с Украйна. В замяна Русия би получила контрол над Донецка и Луганска области, би се изтеглила от Сумска и Харковска области, а фронтовата линия в Херсонска и Запорожка области би била замразена.
Значение и възможни последствия
Опитите на Кремъл да оформи очакванията за поствоенното устройство и едностранните му военни паузи повдигат сериозни въпроси за това дали диалогът за мир е искрен или служи главно за вътрешна легитимация и международен натиск. Ако представените сценарии и натискът върху Киев се окажат част от дългосрочна стратегия, последствията за сигурността в региона и за дипломатическите отношения ще бъдат значителни.
Източници: Институт за изследване на войната (ISW); разследващият център “Досие”; официални съобщения на руското Министерство на отбраната и Министерството на външните работи; изявления на украинския президент и представители на ЕС; съобщения на латвийските власти.