4 май 1715: Как сгъваемият чадър на Жан Мариус промени живота в Париж

Краят на монопола, началото на модерния чадър

На 4 май 1715 г. в Париж официално изтича петгодишният „кралски привилегиум“ (монопол) на търговеца Жан Мариус — ключов момент, който отключва масовото производство на неговата новаторска конструкция: сгъваемия чадър.

От парасол до преносим аксесоар

Мариус представя своя „джобен чадър“ (parapluie brisé) около 1705–1710 г. и получава патент от крал Луи XIV на 1 януари 1710 г. Първият му модел е сгъваем в три части, с метални ребра и панти, обединени около централния прът — решение, което превръща големия, тежък парасол в удобен личен аксесоар.

От почти 5 килограма до под килограм

Ранните образци са тежали близо 5 кг, тъй като са използвани дърво и баленови (китови) кости за конструкцията. Позволявайки подобрения в материалите и механиката, Мариус постепенно намалява теглото до под 1 кг. Куполът обикновено е бил от зелена коприна или восъчно платно за водоустойчивост, а дръжките — често от дъб.

Кой го носеше първи и как се разпространи

Първоначално сгъваемият чадър служи предимно като слънцезащитен аксесоар за жени (парасол). Само след средата на XVIII в. в Англия чадърът започва да се използва рутинно и от мъже като защита от дъжд — явление, което се приписва на популяризирането от Джонас Хануей около 1750 г.

Социално и технологично значение

Преди появата на сгъваемия модел чадърите са били огромни, тромави и често са изисквали „носител на чадър“. Изобретението на Мариус прави аксесоара практичен за лично ползване и утвърждава образа му като символ на модерния градски живот в Париж.

Къде могат да се видят оригинали

Оригинални екземпляри от системата на Мариус днес се съхраняват в музеи като Palais Galliera в Париж и Музея на играчките в Базел — свидетелство за значението на това простичко, но влиятелно изобретение.