Имоти

Кой плаща сметката? Рискът за данъкоплатеца при събарянето на незаконния комплекс край Варна

Как ще се извърши премахването?

Отговорността за демонтажа на незаконния жилищен комплекс в местността Баба Алино, край Варна, е формално възложена на общинската администрация. Служители на Общината трябва да опишат и констатират всяка от 104-те сгради и да издадат официални актове за незаконно строителство. Кметът издава заповеди за премахване по чл. 225 или чл. 225а от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Заповедите подлежат на съдебно обжалване от инвеститора и евентуалните нови собственици; реалното събаряне започва едва след като съдът потвърди заповедите с влязло в сила решение. Ако нарушителят не изпълни заповедите доброволно, Общината обявява обществена поръчка и избира изпълнител.

Как ще се събаря и пренася строителният отпадък?

Сградите ще се събарят механизирано с тежка техника. Изпълнителят е длъжен да сортира строителните отпадъци и да ги транспортира до специализирано депо. Поради огромното количество бетон и инертни материали този етап изисква сериозна логистика и засилен екологичен контрол, за да се предотврати замърсяване на околните горски масиви.

Рекултивация и възстановяване на гората

Теренът, над 100 декара по документи, е част от защитен горски фонд и включен в Натура. След извозването на строителните отпадъци държавните органи ще изискват рекултивация: почистване от натрошен бетон и подлежащ слой, насипване на плодороден хумусен слой и последващо залесяване. Регионалната дирекция по горите и Държавното горско стопанство ще координират засаждането на подходящи местни дървесни видове, за да се възстанови унищоженият горски фонд.

Кой трябва да плати?

По закон финансовата тежест лежи върху извършителя, в случая инвеститорът – фирма “КУБ Корпорация” и нейният собственик Олег Невзоров. Практически обаче Община Варна ще трябва да заплати предварително разходите за събаряне, извозване и рекултивация от общинския бюджет и после да търси възстановяване чрез съд.

Кой още може да бъде привикан към отговорност?

  • Покупатели на вече продадени апартаменти и къщи: според чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ има солидарна отговорност и съвъзложителство, което дава правно основание Общината да търси обезпечаване и от частните купувачи.
  • Технически надзор и външни изпълнители: ако са продължили строителството след издадени заповеди за спиране, те също могат да носят солидарна отговорност.

Какво се случва, ако никой не плати?

След фактурите от фирмата-изпълнител Общината може да извади изпълнителен лист срещу “КУБ Корпорация” и управителите ѝ; съдебен изпълнител може да наложи запори на банкови сметки и имущество. Но практическата събираемост често е проблем: фирмите могат да бъдат прехвърлени, обявени в несъстоятелност или да нямат активи, а собственикът да бъде без налични средства.

Защо рискът пада върху данъкоплатците

Има реална опасност милиони от общинския бюджет да бъдат изхарчени за демонтаж и възстановяване, ако институционалните претенции останат неплатени поради липса на активи у инвеститора. Отделни фактори, които влошават събираемостта:

  • Фирмите могат да бъдат прехвърлени на лица без активи или умишлено ликвидирани.
  • Собственикът на фирмата е чужд гражданин и според разследващите към края на май 2026 г. може да е напуснал страната, като срещу него има запори и дела за неизплатени задължения.
  • Дадените влогове и недвижимо имущество на дружеството може да се окажат недостатъчни или безнадеждни за покриване на разходите.

Социалните последици

Ако Общината иска да покрие разходите чрез претенции към купувачите, това ще предизвика сериозно социално напрежение: много от тези хора вече са вложили спестяванията си в имота и нямат възможност да платят десетки хиляди левове за неговото премахване. Възможни са дълги частни дела между пострадалите купувачи и инвеститора, които допълнително ще забавят възстановяването на горския фонд и разплащанията към изпълнителя.

Заключение

Законът налага ясна процедура и възлага финансовата отговорност на извършителя, но практическият резултат зависи от състоянието на фирмата-инвеститор и възможността на Общината да събере разходите. Ако “КУБ Корпорация” се окаже без активи или собственикът недостъпен, милиони от общинския бюджет в крайна сметка могат да покрият разходите за багери, извозване и залесяване — средства, които иначе биха послужили за инфраструктура и социални нужди на Варна.

За справка: подробни данни за средните цени на имоти по градове и квартали в България може да намерите на imot.bg.