Три законопроекта за НПК преминаха на първо четене — засилване на съдебния контрол и гаранции за права

Парламентът прие на първо четене три предложения за промени в НПК

Народното събрание одобри на първо четене три проекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Два от тях са внесени от служебния кабинет на Андрей Гюров, а третият е подписан от Йордан Иванов („Демократична България“) и група народни представители. Информацията е обобщена от БТА.

Основна идея на първия проект

Първият проект въвежда задължителен съдебен контрол върху решенията за прекратяване или спиране на наказателно производство по корупционни престъпления, когато извършителите са държавни длъжности. Промяната е мотивирана и с изпълнението на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Целта е да се осигури реален институционален надзор върху действията на ad hoc прокурора — пост, използван при разследване на главния прокурор или негови заместници, където до момента практически липсваше постоянен контрол.

Как ще се осъществява контролът

Контролът ще се регулира чрез промени в Закона за съдебната власт: надзора ще извършва съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определян по случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на колегията. Списъкът трябва да включва съдии с най-висок професионален ранг и опит в наказателното правораздаване.

Назначаването на този „контролиращ прокурор“ ще става още при образуване на производството, за да не се допуска период без надзор върху разследващите действия.

Втори проект: привеждане в съответствие с директивите на ЕС

Вторият законопроект на служебния кабинет съдържа изменения, целящи пълно и коректно транспониране на европейски директиви, свързани с процесуалните права. Европейската комисия вече е стартирала производства срещу България за установяване на нарушения във връзка с тези директиви, които са в различни етапи.

Трети проект: бърз съдебен контрол над 72-часовото задържане

Инициативата на Йордан Иванов и депутати от „Демократична България“ предлага механизъм за незабавна и ефективна съдебна проверка на 72-часовото прокурорско задържане. Вносителите посочват, че в момента липсва възможност за директен съдебен преглед веднага след задържането, което може да доведе до необосновано ограничаване на личната свобода.

Как гласува парламентът

Законопроектите на служебния кабинет получиха подкрепа от депутати от всички парламентарни групи, с изключение на народните представители от ДПС, които гласуваха против. Проектът на Йордан Иванов беше приет единодушно.

Коментари от парламентарната трибуна

• Силвия Христова (Прогресивна България) призова да се обмисли дали съдебният контрол да не бъде прецизиран и да достига до Върховния касационен съд като последна инстанция.
• Петър Петров (Възраждане) подкрепи създаването на задължителен съдебен контрол при корупционни дела и предложи обхватът да включва и прекратявания на тежки престъпления, извършени от висши политици или близки на магистрати.
• Стефан Арсов (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че групата му ще подкрепи всички три предложения и подчерта, че идеята е да се увеличат ефективността, контролът и доверието в наказателния процес.
• Надежда Йорданова (Демократична България) посочи, че първият проект адресира слабости при разследването на главния прокурор, а вторият дава права на лица, срещу които са предприети процесуални действия, но още не са обвиняеми.
• Велислав Величков (Продължаваме промяната) обърна внимание, че се предвиждат промени и в Закона за специалните разузнавателни средства — по отношение на това кой и как може да иска СРС от ad hoc прокурора, и призова за уточняване на субектите, които могат да искат и контролират СРС.

Какво следва

Приетите на първо четене текстове ще преминат към парламентарни комисии за обсъждане и евентуално доработка преди второ четене. Основната посока на промените е насочена към засилване на съдебния контрол, подобряване на защитата на процесуалните права и привеждане на законодателството в съответствие с европейските изисквания.