ISW: Русия преувеличава напредъка си — подробности за ситуацията в Луганск и новите руски искания

Кратко резюме

Независими наблюдатели и украински официални източници поставят под въпрос официалните руски твърдения за пълен контрол върху Луганска област и сигнализират за ескалация на политическите искания и въздушните нападения срещу Украйна.

Какво установи ISW за Луганска област

Институтът за изследване на войната (ISW) публикува данни, според които към 1 април руските сили контролирали 99,84% от територията на Луганска област. Въпреки това ISW посочва, че някои населени места — сред които Надя и Новоегоривка (източно от Борова) — остават под украински контрол.

Руските власти многократно са заявявали, че контролират цялата област: Сергей Шойгу направи подобно изявление през юли 2022 г., а ръководителят на самопровъзгласилата се ЛНР Леонид Пасечник повтори твърдението през юни 2025 г. По-късно Владимир Путин заяви, че украинските сили задържат позиции само в 0,13% от областта.

ISW отбелязва, че руските претенции от 2025 и 2026 г. изглеждат като преувеличение на незначителни промени по фронта и имат за цел да създадат впечатление за бързо настъпление в различни сектори на бойните линии. По-голямата част от Луганска област е под руски контрол от есента на 2022 г., след стабилизирането на фронта след украинската контраофанзива в Харков.

Политически натиск и нови условия

На 31 март украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Москва настоява украинските сили да напуснат останалите части от Донецка област в срок от два месеца — до края на май 2026 г. Той също така намекна, че Кремъл може да увеличи исканията си, ако Киев не се съобрази.

От Кремъл отговориха с натиск: говорителят Дмитрий Песков каза на 1 април, че Зеленски трябва да вземе решение “днес”, а идеално — “вчера”. Член на Комисията по отбрана на Държавната дума, Андрей Колесник, заяви, че изтеглянето е трябвало да стане “онзи ден”.

Депутатът Алексей Чепа предупреди, че бъдещите руски условия могат да обхванат искания за отстъпване и на други територии — сред които Запорожка и Херсонска области, както и предаването на градовете Одеса, Николаев, Днепър и Харков.

Вълна от дронови удари и поражения

Руски сили проведоха масирана серия въздушни удари с дронове в периода между 18:00 часа на 31 март и 18:00 часа на 1 април, изпращайки общо около 700 БЛА в две вълни.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че през нощта срещу 1 април са били изстреляни 339 дрона (около 200 от тях — “Шахед”, като са използвани и типове “Гербера”, “Италмас” и други) от направленията на Брянск, Курск и Орел; Милерово (Ростовска област); Приморско-Ахтарск (Краснодарски край); окупирани части на Крим и прилежащи позиции в Донецка посока.

Украинските сили твърдят, че са свалили 298 дрона; около 20 БЛА са нанесли удари по 11 обекта, а отломки са паднали на пет места. Засегната е енергийна, промишлена и гражданска инфраструктура в няколко области, сред които Волинска, Черниговска, Днепропетровска, Житомирска, Полтавска, Одеска, Харковска, Ивано-Франковска, Тернополска, Закарпатска и Хмелницка.

Между 08:00 и 18:00 на 1 април руските сили са изстреляли още около 361 дрона (приблизително 250 “Шахеди” и други типове), според украинските ВВС.

Инциденти с дронове в балтийските държави и Финландия

ISW документира съобщения за седем украински дрона, паднали на територията на балтийските държави и Финландия между 23 март и 1 април — вероятно резултат от руски усилия в областта на електронната война:

• 23 март — един дрон в Литва
• 25 март — два дрона в Латвия и Естония
• 29 март — два дрона във Финландия
• 31 март — един дрон в Естония
• 1 април — един дрон в югоизточна Финландия

На 30 март говорителят на украинското МВнР Георгий Тихий коментира, че вероятната причина за нарушаването на финландското въздушно пространство на 29 март е отклонение от курса поради руско електронно въздействие. На 1 април външният министър Андрий Сибиха заяви, че украинското разузнаване оценява — руските сили умишлено насочват дронове към балтийските държави с информационно-пропагандна цел.

Значение и последици

Докладите на ISW и реакциите на украинските власти очертават картина на интензифициран натиск — както военно на полето, така и информационно и дипломатически. Масовите удари с дронове и реториката от Москва повишават риска от по-нататъшна ескалация и усложняват международните усилия за намаляване на напрежението.