Работодатели срещу синдикати: спор за данъчната политика и пенсиите

Финансовият фон

В условията на рекорден бюджетен дефицит парламентът ще разгледа предложението за поемане на нов държавен дълг в размер на 3,8 млрд. евро. Средствата са предвидени основно за финансиране на инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост и за социални разходи. Засега управляващите твърдят, че не възнамеряват да променят ставките на данъците.

Позицията на бизнеса

Васил Велев, председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България, защитава статуквото по отношение на данъчната система и призовава срещу промени. Според него това е една от малкото функциониращи системи в страната и България се нарежда сред държавите с високо оценявани данъчни режими в Европа. Той посочва, че основният проблем не са самите данъци, а растящите разходи и ниската ефективност на публичните инвестиции.

Гласът на синдикатите

От страната на синдикатите позицията е диаметрално различна. Главният икономически експерт на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев предупреждава, че сегашният модел тежи най-много на хората с ниски и средни доходи. По неговите думи именно най-бедните попълват значителна част от държавния бюджет: около две трети от приходите идват от физическите лица, докато много високи доходи не участват достатъчно в системата.

Синдикатите настояват за премисляне на данъчния модел с цел по-голяма справедливост, включително въвеждане на необлагаем минимум за най-ниските доходи.

Дебатът за пенсиите

Различията между работодатели и синдикати се проявяват и по въпроса за пенсионната система. Велев цитира данни, според които съотношението между пенсиите и трудовите доходи в България превишава средното за ЕС и използва това като аргумент срещу спешни промени.

В отговор Кацарчев напомня, че почти половината пенсионери получават минимални пенсии и изпитват затруднения да покриват основните си нужди: “Не можем да говорим за високи пенсии, когато над един милион пенсионери са на минимален доход.”

Какво следва

Двамата експерти обсъдиха и идеите за отпадане на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в определени сектори, както и възможни промени в формулата за определяне на минималната работна заплата. Въпросите остават отворени и вероятно ще бъдат част от по-широк обществен и парламентарен дебат преди окончателни решения.