Къде са пропуските: подценените свлачища около София — анализ от доц. Иван Митев

Защо свлачищата отново влязоха в дневния ред

След инцидента край Пампорово темата за свлачищата отново е във фокуса на общественото внимание. Природата напомня, че липсата на превантивни мерки и навременни проучвания често води до тежки последствия — разрушена инфраструктура и риск за човешкия живот. За рисковите зони и възможните решения пред ФАКТИ говори доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК).

Какви са основните причини за засиленото свличане на терени?

— Свлачищата не се появяват заради един-единствен фактор. Това е резултат от съвкупност от условия: геоложки строеж, наклон на терена, наличие на подземни води, отводняване, човешка намеса и климатични особености. По-интензивните валежи и резките климатични промени само ускоряват процеси, които вече протичат на нестабилни места. Климатът не създава сам по себе си свлачищата, но често е катализатор.

Кои райони в страната са най-рискови — и къде сме подценили опасността?

— Традиционно рискови са Родопите, Северното Черноморие и части от дунавските брегове. В Родопите причината е сложният релеф и стръмните склонове; по Черноморието и по бреговете на Дунав — ерозията и неустойчивите склонове, които дори променят сухоземните граници на страната и изместват коритото на реката.

— Подценени остават и по-малки локални участъци край населени места около София. Примери са райони като Панчарево, Кокаляне, Банкя и Владая. Там рискът не винаги е видим, но при силни валежи и интензивно строителство могат да възникнат сериозни проблеми.

Има ли ефективна система за ранно предупреждение в България?

— Наблюдението на вече регистрирани свлачища функционира, но предизвикателството е, че много рискови терени не са предварително идентифицирани. Когато участъкът вече е вписан като свлачищен, има ред, експертни становища и мерки за укрепване. По-сложни са случаите на нови или неразпознати процеси.

Какво значение има отводняването и поддържането на инфраструктурата?

— Водата е ключов фактор. Липсата на добри отводнителни системи, запушени канавки, непочистени дерета и компрометирани подпорни стени значително повишават риска. Натрупването на вода променя механиката на почвите и скалите и може да ускори свличането.

Подценяват ли се геоложките рискове при строителни проекти?

— Проблемът не е толкова в липсата на контрол, колкото в организацията на инвестиционния процес. Често геоложките проучвания се правят паралелно с проектирането, докато правилният подход е проучванията да предхождат проектирането. Когато проучванията са ограничени до конкретния сервитут на проект, те не обхващат всички процеси в района и възникват т.нар. „геоложки изненади“ — по време на строителството или години след него.

Затова геоложките, инженерно-геоложките и хидрогеоложките изследвания трябва да бъдат отделен, предварителен етап. Първо познаваме терена, после избираме техническото решение — така се намалява вероятността от аварии и значителни допълнителни разходи.

Как да разпознаем потенциално опасни участъци?

— Свлачищният процес рядко започва с внезапно голямо срутване. Често има предупредителни знаци: пукнатини в земната повърхност, отклонения в пътища и огради, видими движения, появяваща се вода или деформации на терена. Това са индикации да се потърси експертна оценка от геолог или инженер.

Достатъчни ли са днес геоложките проучвания у нас?

— Има квалифицирани специалисти и добри практики, но често обхватът на проучванията не е достатъчен или моментът на възлагане е неподходящ. Когато проучванията са ограничени, те не дават пълната картина на риска в района.

Има ли държавният капацитет за превенция и укрепване?

— Административно е изградена структура за събиране на информация и вземане на решения — например „Геозащита“. Това дава възможност за реакция в вече установени проблемни зони. Но ако искаме да се движим превантивно, е необходима политическа воля за приоритизиране на превантивните дейности и адекватно финансиране. Често действаме след събитията — вместо да ги предотвратяваме.

Какво трябва да се направи, за да намалим бъдещите щети?

• Предварителни геоложки и хидрогеоложки проучвания преди всяко голямо строителство или важни инфраструктурни проекти.
• Ясни технически задания, съобразени с типа строеж — различен подход за малка сграда и за път или курортна зона.
• Постоянен мониторинг и поддръжка на отводнителната инфраструктура.
• Стратегическо планиране и приоритетно финансиране на превантивни мерки.

Колкото по-добре познаваме терена, върху който строим, толкова по-малко ще разчитаме на късмет.

Кой е експертът

Доц. д-р инж. Иван Митев е със завършена инженерна геология и докторска степен в областта на геотехниката и подземното строителство. Преподавател е в катедра „Подземно строителство“ на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и е изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК).