Пейчев: Мигрантските коридори функционират като VIP услуги — до 50 000 евро и сериозни рискове за сигурността

Нелегалната миграция и слабите места на границата

Темата за пресичането на границата от нелегални мигранти отново е в центъра на общественото внимание след серия инциденти в района на Бургас. Докато официалните органи уверяват, че контролът е засилен, експерти алармират за системни проблеми: корупция, каналджийски мрежи и сериозни рискове за националната сигурност. Д-р Асен Пейчев, преподавател по национална сигурност и експерт по контратероризъм, коментира пред ФАКТИ как стоят нещата на границата и какво означават тези слабости за България и ЕС.

Какво се случва реално по границата?

Миграционните потоци към ЕС не са съвкупност от отделни инциденти, а организиран и доходоносен бизнес. От Малко Търново до Свиленград местните добре познават каналджийските групи — те работят непрекъснато. Засега много от тези операции остават скрити, но има данни, че през тях минават значителни суми, които се разпределят по дълга верига участници и заинтересовани лица.

„Границата е пробита отвътре“ — какво означава това?

Според експерта проблемът не е само в техниката или в недостига на средства — става дума за вътрешни схеми, в които постъпва финансиране и се разпределят приходи. Има оперативна информация за корупция на различни нива в Главна дирекция “Гранична полиция” (ГДГП). Това включва и разпределяне на парични потоци към политически кръгове, както и случаи, в които служители на гранична охрана натрупват значителни богатства в евро.

Причини за слабостите в системата

Основните фактори, според Пейчев, са политическият чадър и корупцията, съчетани с кадрови пропуски. Смяната на ръководството на Гранична полиция е довела до изваждане на дългогодишни професионалисти и назначаване на кадри от други структури, което е влошило мотивацията и ефективността на граничарите.

Кой стои зад каналите и достигат ли разследванията до тях?

Каналите съществуват и са добре организирани. Има данни, че ръководството на някои канали е в ръцете на чужди граждани — основно двама иракчани и един пакистанец, които според експертизата координират дейността си с турски структури. Появяват се професионално направени видеозаписи, показващи как български гранични полицаи получават плащания и ескортират мигрантите към транзитни пунктове. В много случаи след задържане се арестуват предимно шофьори — често чужденци — което не води до разкриване на висшите звена в каналите.

Риск от проникване на радикални лица?

Потоците от хора, стоки и капитали по границите са огромни и в тях се крият рискове. По информация до Пейчев, в групите с “обикновени” мигранти периодично се появяват лица, за които е платено между 40–50 хил. евро — те се третират като VIP и биват докарвани директно до Западна Европа. Тези лица са свързвани с радикални ислямски формирования и често пътуват с придружаващи, свързвани с ирански служби. Това поражда сериозни опасения за сигурността на България и Евросъюза.

Има ли ефективен контрол и последващ мониторинг?

Проблемът е, че голяма част от нелегално преминалите лица не се регистрират в системите и фактически „не съществуват“. Дори регистрираните често представят невярна самоличност или чужда националност, което усложнява идентификацията. В процеса са включени и разузнавателни служби, чиито данни подпомагат работата, но това не е достатъчно за пълно проследяване и мониторинг.

Държавата овладява ли проблема, ако МВР извършва акции срещу трафиканти?

Публично представените операции на МВР обхващат само част от явлението. Според оценките голямата част от незаконния трафик остава неоткрита — заловеният дял е едва около 5–6% от общия поток. Затова е оправдано да се пита за ефективното използване на европейски средства, техника и обучение, както и да се провери дали обществени поръчки и доставки в ГДГП са извършени коректно.

Сухопътният Шенген промени ли ситуацията?

Влизането в сухопътния Шенген не е превърнало България в транзитен коридор — тя такъв е била и преди. Основният проблем е политиката на многократни правителства, които според Пейчев са предпочели позитивни PR-образи пред реални резултати. Това е довело до прикриване и подценяване на мащаба на преминаващите мигранти, особено през “зелената граница”.

Ролята на международните престъпни мрежи и Балканският маршрут

Организираната престъпност по Балканите е изключително адаптивна и интернационализирана. Български групи, участващи в трафик на хора, наркотици и оръжие, работят в тесни връзки с колеги от Сърбия, Черна гора, Хърватия и Словения, както и с турски и албански мафиотски структури. Балканският маршрут остава сред най-натоварените в Европа заради географското си положение и устойчивите криминални връзки.

Препоръчани мерки за засилване на охраната и контрола

• Укрепване на аналитичните звена за наблюдение на потокa още при източника (напр. Афганистан) и по целия маршрут.
• Повишаване на патрулната дейност до самата граница и ефективно използване на съществуващите технически системи, дронове и служебни кучета.
• Назначаване предимно местни служители за охрана на границата — хора, които познават терена и имат по-голяма мотивация.
• По-добра координация между разузнаване, физическа охрана и технологични средства; възстановяване на секретни постове.
• Тясно взаимодействие между Гранична полиция, Военното разузнаване и Държавна агенция “Разузнаване” — тези служби имат агентура и оперативна информация от турска територия.
• Разделение на функциите между граничните управления и районните управления, за да се избегава дублиране на задачи и да се повиши отговорността на граничните структури.

Къде поставяме нелегалната миграция сред заплахите за националната сигурност?

Пейчев определя нелегалната миграция и трафика на хора като висока заплаха за сигурността, заради потенциала за промяна на цивилизационния и религиозен облик на Европа и заради риска от проникване на радикални елементи. По думите му необходима е нова общоевропейска доктрина — такава, която да подпомага страните с реални мерки и в същото време безапелационно да изолира заплахите.

Заключението е, че проблемът е комплексен и изисква едновременно политическа воля, институционални реформи, координация между службите и целенасочени оперативни мерки — иначе транзитът на хора и опасни елементи ще продължи да застрашава както България, така и целия ЕС.