Иран, Ормуз и цената на импровизацията: какво спечели Техеран

Американската военна акция срещу Иран не донесе обещанията на Белия дом: режимна смяна, край на ядрената програма, ограничение на ракетните възможности и прекратяване на подкрепата за въоръжени групи в Близкия изток. Няколко седмици след началото на конфликта резултатите изглеждат почти обратни на очакваните, констатира германската обществена телевизия ARD.

Ормузкият проток под контрол на Техеран

Вместо да отслаби позициите на Иран в региона, военната кампания доведе до блокадата на Ормузкия проток — ключов морски коридор за международната търговия с петрол. Преди конфронтацията водният път беше свободен за явна международна навигация; сега независимостта му е поставена под въпрос, за което ARD посочва отговорността на администрацията във Вашингтон.

Технически успехи, но без стратегическа победа

Нанесените удари отслабиха определени военни възможности на Иран, но те не се превърнаха в решаващо стратегическо постижение. Вместо да спечели подкрепата на иранското общество, политиката на заплахи — включително реторика за „изличаване на цивилизация“ — задълбочи враждебността и повиши риска от ескалация. ARD цитира американски политици от Демократическата партия, които с остри думи критикуват поведението на президента — думите „нестабилен“ и „нарцистичен“ се появиха в публичните дебати, а губернаторът на Минесота Тим Уолц заяви, че президентът е „загубил разсъдъка си“.

Кое дава предимство на Иран в преговорите?

Планираните разговори между САЩ и Иран в Пакистан през следващите седмици поставят Техеран в относително по-силна позиция, коментира ARD. Политологът Корнелиус Адебар, експерт по Иран в Германското дружество за външна политика, посочва, че сегашното състояние му дава стратегическо предимство: макар да няма фундаментални промени в режима, Иран контролира ключов морски маршрут и може да диктува условия в преговорите.

Колко устойчив ще бъде примирието?

Адебар определя евентуално примирие като крехко и предупреждава, че разминаването в позициите на двете страни е голямо. Успехът на разговорите в Пакистан не е гарантиран, но регионалните партньори може да изиграят важна роля като посредници и фактори за деескалация.

Три сценария за бъдещето на Ормузкия проток

Експертът описва три възможни пътища за осигуряване на трайна безопасност на пролива:

• Връщане към предвоенното положение — свободно международно преминаване без контрол от която и да е държава. По думите на Адебар, това вече е малко вероятно.
• Военни гаранции и присъствие в региона — идеята, която настоява администрацията във Вашингтон. На практика това е трудно осъществимо, защото проливът е тесен и е уязвим за удари от иранска територия.
• Дипломация и преговори с Техеран — вариантът, който в момента е на дневен ред. Възможно е в бъдеще преминаването да стане свързано с плащане на такса, каквато предлага Иран, което би увеличило разходите за световната икономика.

Политическите и икономическите рискове

Адебар и ARD отбелязват, че липсата на ясен план и твърди цели е основна стратегическа грешка при началото на военната офанзива. Освен регионалните рискове, кризата разтревожи и държави в Европа и Азия, които са уязвими от колебания в доставките на енергия и влошаване на пазара на петрол.

Кой може да сложи край на конфликта?

Според аналитика, въпреки че САЩ и Израел стартираха военните действия, крайният изход зависи в голяма степен от способността на политическите лидери да пресъздадат резултата като политически успех. Това означава, че единствено убедително политическо оформяне на завършека може да позволи на администрацията да представи края на конфликта като своя победа — независимо от реалните последици за хората в региона и глобалната икономика.

Автори: Карстен Кюнтоп (ARD) и Карл-Георг Залцведел (ARD)