Пол, протеин и неравенство: защо жените в Европа са приемали по-малко животински протеини през 10 000 години

Дългогодишна тенденция в храненето, разкрита чрез кости и изотопи

Международен екип археолози и археоантрополози откри сериозни и упорити различия в храненето между мъжете и жените в Европа в последните около 10 000 години. Анализът показва, че жените системно са получавали по-малко животински протеини в сравнение с мъжете — модел, проследяем от късния палеолит до XVIII век.

Как бе стигнато до тези заключения

Изследователите изследваха колаген от кости на над 12 000 души, открити в 673 археологически обекта в повече от 40 държави в Западна Европа и басейна на Средиземно море. В колагена са измерени стабилни изотопи: азотните показатели отразяват приема на животински протеини (сухоземни и морски), а въглеродните — типовете растения в диетата.

Комбинацията от азотни и въглеродни изотопи позволява да се прецени дали даден индивид е бил по-скоро месояден, всеяден или по-растително ориентиран. За да сравнят различни места и епохи — при което изотопните стойности се влияят от среда, климат и земеделски практики — авторите приложиха инструмент от икономическите науки: десилното разпределение (разликата между горните 10% и долните 10%).

Резултати по периоди

• Неолитът (въвеждане на земеделие и опитомяване) изглежда сравнително равен по отношение на достъпа до животински белтъци.
• С бронзовата епоха, с усложняването на икономиките и политическите структури, неравенствата в храненето се засилват.
• Падането на Римската империя води до пренастройване на властта и временно намаление на неравенствата.
• В рамките на един и същи период има значителни различия между общества — например средновековните градове в долината на По проявяват по-изразена хранителна поляризация.

Постоянна полу-разлика

Най-устойчивият модел обаче е полово базираният: мъжете са значително надпредставени сред тези с най-голям достъп до животински протеини, а жените — сред най-необлагодетелстваните. Изследователите отбелязват, че това не може да се обясни само с биологични различия, защото интензитетът на разликата варира значително между културите и периодите: особено силна е през неолита и Средновековието, по-слабо през Античността.

Възможни причини и значение

Авторите на изследването, публикувано в списание PNAS Nexus, посочват като възможни обяснения културни практики — хранителни табута, религиозни или космологични вярвания, погрешни представи за нуждите от протеини и социални норми, които предимстват мъжете. Това проучване е първото, което дава мащабни количествени доказателства за продължителна гендерна диференциация в достъпа до хранителни ресурси.

Какво ни казва това днес

Откритието не само хвърля светлина върху хилядолетни обществени структури, но и припомня, че факторите, които определят кой какво и кога яде, са дълбоко социални и исторически обусловени. Разпознаването на тези модели може да помогне за по-добро разбиране на корените на съвременните неравенства и за оформяне на по-справедливи политики в бъдеще.