ГЕРБ‑СДС внесе законопроект за продажба на държавни ценни книжа директно на гражданите

Какво предлага инициативата

Парламентарната група на ГЕРБ‑СДС регистрира проектозакон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг в първия работен ден на 52-рото Народно събрание. Целта е да се разшири достъпът на българските граждани до държавни инвестиционни инструменти и да се създаде алтернатива на банковите депозити.

Основни характеристики на предложените промени

• Създаване на регламентиран механизъм за емисия на държавни ценни книжа, насочени специално към физически лица, без задължителни посредници.
• Въвеждане на безплатна електронна платформа за покупка и управление на тези книжа.
• Възможност за закупуване чрез клоновата мрежа на Български пощи без допълнителни такси или комисионни.
• Опция за доброволно предсрочно обратно изкупуване преди падеж при ясно обявени условия.
• Пълна прозрачност по отношение на срокове, доходност и останали условия, с намерение да се повиши доверието на инвеститорите.

Защо е важно

Според вносителите законопроектът улеснява равнопоставения достъп до държавни облигации за граждани с различни финансови възможности, предлага реална и сигурна алтернатива на традиционните банкови депозити и подпомага формирането на по‑устойчива инвестиционна култура. Инициативата се вписва в по‑широка политика за повишаване на финансовата грамотност и стимулиране на дългосрочното спестяване.

Очакван ефект и прозрачност

Проектът акцентира върху гъвкавостта и доверието: чрез ясно регламентирани условия за доходност и срокове и възможността за доброволно предсрочно обратно изкупуване се цели да се осигури стабилна и прогнозируема среда за малките и средни вложители. Безплатната електронна платформа и продажбата през пощенската мрежа правят инструментите по‑достъпни, особено за хора извън големите градове.

Контекст

БТА отбелязва, че в същия ден депутатите от 52‑ото Народно събрание положиха клетва. На първото тържествено заседание като председател на парламента бе избрана Михаела Доцова от „Прогресивна България“. Конституирани бяха шест парламентарни групи и бяха избрани шестима заместник‑председатели на Народното събрание.