Япония: как деменцията преразпределя богатство и натиска банковите системи

Бързо преместване на капитали към възрастните

Преразпределението на богатството в световен мащаб продължава с ускорени темпове: докато някои губят средства, други трупат значителни активи. Голям дял от този поток вече стига до по-възрастни граждани, които също са подложени на рисковете, свързани със стареенето и заболяванията като деменция.

Огромни суми, контролирани от хора с напреднала деменция

В Япония към 2020 г. възрастните с напреднала деменция притежават приблизително 187 трилиона йени — около 1,2 трилиона щатски долара. Банкови експерти, цитирани от икономическия вестник Nikkei, прогнозират, че до 2030 г. тази сума ще нарасне до 242 трилиона йени (над 1,5 трилиона USD).

Структура на активите

• Около 65% от тези средства са депозити и други парични активи във финансови институции.
• Останалата част представлява стойност на недвижими имоти, собственост на възрастни хора с деменция.

Практически и правни последици

Ако лице показва признаци на невъзможност да управлява финансовите си дела по време на банкова операция, сметката може да бъде временно блокирана. Това задължава семейството да търси назначаване на официален настойник, процедура, която в семейните съдилища в Япония обикновено отнема няколко месеца.

Недостиг на настойници и законови промени

Официалните данни посочват, че броят на хората с деменция в Япония се очаква да нарасне с около 11% до 2030 г. в сравнение с 2025 г., като броят им ще превиши 5 милиона. В същото време в страната има едва около 260 000 регистрирани настойници — значителен дефицит спрямо нуждите.

В отговор е внесен законопроект в японския парламент, който цели да опрости процедурата за назначаване на настойници и да изясни техните права и задължения, с цел по-бърза защита на уязвимите активи и по-ясни правила за банките и семействата.

Защо това има значение извън Япония

Япония е сред най-бързо застаряващите общества и служи като индикатор за предизвикателствата, пред които ще се изправят и други страни: управление на големи лични активи на хора със снижен капацитет, необходимост от по-добри правни рамки и адаптиране на финансовите институции към демографските промени.

Бъдещите законодателни и банкови решения ще определят дали тези огромни средства ще останат защитени и дали семействата ще могат по-ефективно да управляват наследствените и ежедневните финансови въпроси на уязвимите лица.