Бала: Ролята, увереността и разочарованието след дербито
Един играч, много роли
Евертон Бала се откроява като една от водещите фигури в отбора на Левски този сезон. Головете, асистенциите и нарастващото му влияние върху играта правят бразилеца неизменна част от състава, който разчита на неговата креативност и скорост.
Увереността като двигател
Самият футболист посочва увереността като основен фактор за добрата си форма. Промяната в ролята му на терена също е ключова: ако в Бразилия е бил предимно ляво крило, в София треньорите го използват в многообразни амплоа.
“Играя като плеймейкър, ‘фалшива деветка’, крило, дори нападател. Това ми дава сигурност, защото знам, че мога да се адаптирам. В съвременния футбол не можеш да разчиташ само на една позиция”, разказва Бала.
Къде се чувства най-добре
Въпреки гъвкавостта си, той признава, че най-силно се чувства по левия фланг — там най-добре използва динамиката си и създава голови положения. Работата с треньора Хулио Веласкес е повлияла на разбирането му за играта, движенията в полупространствата и общата тактическа дисциплина.
Емоцията на феновете
Едно от нещата, които най-много впечатляват Бала в Левски, е страстта на привържениците. Той говори за подкрепата както при домакинствата, така и на чужд терен и за въздействието, което тя оказва върху играчите.
“Страстта. Това е, което отличава Левски. Където и да играем, феновете са с нас. Това те мотивира да дадеш още повече”, казва той.
Горчивият вкус след дербито
Заради силната връзка с публиката, изпуснатият успех срещу ЦСКА се е отразил тежко на отбора и играчите.
“Много боли. Чувството беше като след загуба. Имахме желание да спечелим и да зарадваме феновете, но допуснахме гол в края. Това не трябва да се случва”, признава Бала, коментирайки равенството в дербито.
Фокус върху всеки мач
Въпреки доброто класиране на Левски, Бала отказва да говори за борба за титлата и държи отбора концентриран върху крайния резултат в следващите срещи.
“Не правим сметки. Във футбола всичко се променя бързо. Излизаме във всеки мач за победа — това е най-важното”, завършва той.