САЩ: Десет кораба отклонени, блокадата в Ормуз остава непроходима

Кратък обзор

От началото на наложената от САЩ морска блокада в Ормузкия проток десет плавателни съда са били отклонени от маршрута си, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM). По данни на командването нито един кораб не е успял да пробие блокадата, след като тя беше въведена на 13 април.

Какво обяви CENTCOM

В официално съобщение, публикувано на страницата на CENTCOM в X, се посочва, че 10 съда са били отклонени и че от момента на установяване на блокадата няма регистриран пробив. Блокадата е насочена изрично към кораби, идващи от или плавящи към ирански пристанища; САЩ подчертават, че няма да възпрепятстват движението на кораби на трети страни, които нямат търговски връзки с Иран.

Военни операции и сили

Американските сили започнаха мащабна операция по разчистване на морски мини в пролива — ръководство, което Вашингтон приписва на иранската Революционна гвардия (IRGC). В операцията участват над 10 000 военнослужещи и повече от 15 военни кораба, сред които е самолетоносачът USS Abraham Lincoln (CVN-72) и неговата ударна група.

CENTCOM предупреждава, че всеки неоторизиран съд подлежи на прехващане, отклоняване или задържане, ако наруши изискванията на блокадата.

Реакция на Техеран

Иран реагира остро — властите определиха действията на САЩ като „пиратство“ и заявиха, че навлизане на военни кораби в зоните около пролива ще бъде прието за нарушение на примирието. Революционната гвардия предупреди, че може да предприеме ответни удари, включително срещу пристанища в съседни държави от Персийския залив.

Икономически последици

Според изчисления блокадата струва на Иран приблизително 400 милиона долара дневно под формата на пропуснати приходи. Цените на суровия петрол сорт Брент остават високи — близо $100 за барел, което е приблизително 33% повече в сравнение с нивата преди началото на конфликта през февруари.

Международни реакции

НАТО партньорите по принцип избягват пряко включване в морската блокада. Китай изрази сериозна загриженост, тъй като около половината от неговия внос на петрол преминава през Ормузкия проток.

Позицията на Китай

Китайският външен министър Ван И заяви, че е необходимо да се защитават суверенитетът и законните права на Иран като държава, разположена на брега на Ормузкия проток, но и че свободата и безопасността на корабоплаването в международния пролив трябва да бъдат гарантирани. Ван И подчертa готовността на Пекин да съдейства за намаляване на напрежението чрез предложените от китайския президент Си Дзинпин мерки.

Китай официално декларира подкрепа за тенденцията към прекратяване на огъня и преговори, определяйки това като в интерес на регионалната стабилност и международната общност.

Дипломатическа комуникация

Иранският зам.-външен министър Абас Арагчи информира Ван И за напредъка на ирано-американските преговори и за бъдещите планове на Техеран. Арагчи потвърди, че Иран предпочита разумно и реалистично уреждане на кризата чрез мирен диалог и похвали ролята на Китай в усилията за деескалация.

Какво остава да се следи

Ключовите въпроси за следене са дали блокадата ще бъде продължена или разширена, какви конкретни ответни мерки може да предприеме Иран или неговите съюзници, както и дали международни играчи — особено европейски държави и Китай — ще предприемат действия за посредничество или защитаване на търговските коридори в региона.