Дядо Стефан — ветеранът-ловец, който ловуваше до последния излет

Сбог по стар ловец от Карловско

Няколко месеца преди да отбележи своя 100-годишен юбилей почина Стефан Гугушев — най-възрастният активен ловец в България. Новината за кончината на т.нар. дядо Стефчо бе потвърдена от негови приятели и колеги, а в регистрите на Съюза на ловците и риболовците той фигурираше като най-стария все още практикуващ ловец у нас.

Прощално обръщение от ловната общност

Партньорите му от Ловно-рибарско дружество Карлово изразиха скръб и признателност: за тях той беше не просто хоби-ловец, а човек, който въплъщаваше традицията, приятелството и любовта към природата. В съобщението до обществеността го описаха като достоен приятел и истински човек, оставил следа в сърцата на мнозина.

Житейски път и семейство

Роден на 30 октомври 1926 г. в Карлово, Гугушев е завършил техникума по текстил и е прекарал трудовата си кариера в копринената фабрика на града. Съпругата му Стойна беше до него от 1951 г., а семейството им включва син Марко и двама внуци — Стефан и Виктор. До последните си дни дядо Стефчо живееше сред познати и приятели, оставайки верен на ловната си страст, въпреки напредналата възраст и здравословните предизвикателства.

Ловна биография и характер

Въпреки прегърбената си стойка и употребата на бастун, той продължаваше да участва в излети и да преследва дивеч — най-вече глигани из карловския Балкан. Ловува от 1944 г., още щом станал пълнолетен, и през годините е бил член на дружините в Домлян и Розино. В ранните си години предпочитал пъдпъдъци, яребици и диви зайци, а по-късно се прочул с умението си да намира и по-едри трофеи.

Най-ценните трофеи

Сред най-значимите му трофеи е благороден елен, отстрелян през 1986 г. в местността Беклемето в Стара планина — трофей, който и до днес красял дома му. В колекцията му попадат и екзотични видове като хималайски тар, а в спомените му присъстват успешни ловове от стопанството „Чекерица“, където познавал и отстрелвал фазани, както и многобройни глигани от местните гори.

Признания и място в общността

За приноса си към ловната общност Карловското сдружение го удостои с почетен плакет по случай 110-годишнината на организацията. Кметът на село Домлян и също толкова ловец Мано Несторов го описва като „жива ловна енциклопедия“ — човек, който винаги е имал интересни истории и възможност да предаде опит на по-младите.

Друг ветеран: Костадин Буюклиев — ловец от Асеновград

В статията се отделя и място за още един уважаван ветеран — Костадин Буюклиев, баща на певицата Петя Буюклиева. Този опитен авджия от Асеновград, който през май трябваше да навърши 92 години, продължава да бди над полетата и горите с пушката на рамо.

Семейна традиция и постижения

Костадин е трето поколение ловец: дядо му Янко е ловувал до 95-годишна възраст и е бил ангажиран с преселването и грижата за елените в местността Безово. Буюклиев сам е учител по професия, с над 40 години стаж, но ловът е неговото призвание — практикува го повече от половин век.

Най-ярките мигове от кариерата му

За себе си той отчита над 30 отстреляни диви свине, десетки лисици и чакали, а сред най-значимите му постижения са вълк и глиган с впечатляващи размери — последният с приблизително 350 кг, проследен няколко километра преди да бъде уловен. Активен член е бил на „Втора Асеновградска дружина“ и на дружината в Бачково.

Публицистика и опазване на дивеча

Костадин също е известен като публицист в ловни издания — той използва перото си, за да насърчава опазването на дивеча, отговорния лов и борбата с хищниците, които вредят на популациите. Носител е на Почетния знак на Националното ловно-рибарско сдружение и е получил признание от писатели като Николай Хайтов, който го нарича „родопски сладкодумец“.

Двете истории рисуват образа на поколения български ловци — хора, за които ловът е бил повече от занимание: традиция, семейна връзка и връзка с природата. Общността ги помни с уважение и благодарност.