Кои избиратели донесоха успеха на ‘Прогресивна България’ — демографските изводи на ‘Мяра’

Резюме на анализа

Социологическото проучване на агенция „Мяра“ показва, че значителна част от вота за „Прогресивна България“ е дошъл от привлекателни за партията избиратели, които през предишния вот подкрепяха други политически сили. Според разбивките, близо 200 000 гласа за новата формация вероятно са мигрирали от гласоподаватели, които преди това са подкрепяли ГЕРБ.

Основни демографски изводи

• Около 200 000 гласа за „Прогресивна България“ са преминали от ГЕРБ.
• Приблизително 100 000 избиратели твърдят, че на предходните избори са подкрепяли ППДБ — и те частично са се пренасочили към новата партия.
• Гласоподавателите, които преди са гласували за „Възраждане“, са се разполовили — близо 150 000 от тях са подкрепили Радев на последния вот.
• Подобна трансформация се наблюдава и сред избирателите на БСП: повече от половината от тях са предпочели Радев.

Кой мобилизира „неангажираните”?

Анализът показва, че Радев е привлякъл значителна част от хората, които на предходните избори не са гласували или са посочили „Не подкрепям никого” — над една пета от гласа му идва от тази група. По оценка на „Мяра“, около 300 000 граждани, отчуждени от политиката, са били мобилизирани и са упражнили своя вот в полза на Радев. В тази категория „Прогресивна България” заема второ място по подкрепа.

Младите избиратели и протестният вот

Сред 18–30-годишните „Прогресивна България” води с около една трета от гласовете, докато ППДБ достига приблизително една пета. Това подчертава силата на новите играчи сред младите и протестно настроените гласоподаватели.

Сред хората, които участвали в протестите от края на миналата година, Радев има над една трета подкрепа, а „Прогресивна България” получава над 26% — разпределение, което обаче може да бъде повлияно от субективни декларации в анкетите.

Профил на избирателя на новата партия

Електоралният профил на „Прогресивна България” е в голяма степен сходен с този на ГЕРБ по демографски белези — приблизително близък до средната структура на вота. И двете формации са относително по-слабо подкрепяни сред етническите малцинства, докато при Радев се забелязва по-голям дял млад вот — характеристика, типична за нови или протестни партии.

Поведенчески фактори и крайно решение

Около 10% от гласовете за Радев и същият дял за „Прогресивна България” изглежда са мотивирани предимно като протестен вот — т.е. „против” някого, а не „за” конкретна платформа. Освен това „Мяра” отчита, че 25% от избирателите са взели окончателното си решение за кого да гласуват в последните дни преди вота или дори в деня на изборите — това означава приблизително 800 000 души, които правят резултата труден за предварително прогнозиране.

Заключение

Данните от „Мяра” рисуват картина на силна динамика между традиционните и новите политически сили: част от резултата на „Прогресивна България” се дължи на пренасочване на избиратели от ГЕРБ и други партии, докато Радев успява да активира голяма група от преди това неангажирани избиратели. Това съчетание на преливане на гласове и мобилизация на нови участници обяснява частично непредвидимостта на последния вот.