8 май 1878: Дондуков-Корсаков поема поста на руски императорски комисар в България
Санстефанския прелом и задачата за руско опекунство
На 19 февруари 1878 г. в Сан Стефано Русия и Османската империя подписват предварителен договор, който предвижда създаването на автономно княжество България. В член 6 е записано, че това ще бъде “автономно, данъчно княжество” с християнско управление и народна милиция. Член 7 определя, че въвеждането на новия режим и надзорът върху приложението му ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар.
Кой е княз Александър Дондуков-Корсаков
За длъжността от самото начало се очертава фигурата на княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков. Ветеран от военните кампании на Русия през средата на XIX век, той става генерал-адютант през 1869 г. и заема губернаторски постове в Киевска, Подолска и Волинска губернии. По време на мобилизацията през 1877 г. ръководи Киевския военен окръг, а през септември същата година идва в България като командир на 13-и армейски корпус в рамките на Източния (Русенски) отряд. На 16 април 1878 г. Александър II го повишава в генерал от кавалерията и го назначава официално за руски императорски комисар в България.
Встъпване в длъжност и основни инструкции
Дондуков-Корсаков поема поста на 8 май 1878 г. в Сан Стефано. Общата инструкция от 10 април 1878 г. поставя акцент върху подготовката на българите за самостоятелен политически живот и изграждането на държавни институции, които да могат да защитават страната след напускането на руските сили.
Допълнителната инструкция от 15 април отразява и утвърдените идеи на княз Владимир Черкаски, представени още през февруари – основите на гражданската администрация бяха приети и Дондуков е инструктиран да бъде „продължител“ на започнатата система на управление.
Структура на временното руско управление
Под ръководството на комисаря е създаден Съвет на управлението, известен още като Централно управление на императорския комисар. В ключовите ведомства са назначени висши руски офицери и експерти, сред които:
- генерал-майор Михаил А. Домонтович – управител на канцеларията за общи дела и дипломация;
- генерал-майор Василий Г. Золотарьов – управител на военния отдел;
- генерал-майор Пьотър А. Гресер – управител на отдела на вътрешните дела;
- д. ст. с. Сергей Ив. Лукиянов – управител на съдебния отдел;
- д. ст. с. Константин А. Бух – управител на финансовия отдел;
- проф. Марин Дринов – управител на отдела за народно просвещение и духовни дела;
- д. ст. с. Александър Тухолка – началник на митническата част.
В съвета са включени и екзархът заедно с българските екзархийски архиереи.
Пловдив като първа щаб-квартира
Първоначално седалището на руското Временно управление е в Пловдив. Дондуков-Корсаков пристига там на 20 май 1878 г., от където започва организацията на административните структури и подготвителната работа за предаването на властта.
Влиянието на Берлин и промяна на приоритетите
Решенията на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 г. въвеждат съществени корекции: територията, предвидена в Санстефанския договор, е значително намалена, а Южна България е оформена като Източна Румелия под пряка власт на султана. Освен това престоят на руските войски и администратори е съкратен на девет месеца, което стесни времето за реализация на планираните реформи.
Преместване в София и ускорени мерки
На 24 юли 1878 г. руското външно министерство изпраща трета инструкция, която актуализира задачите в духа на решенията от Берлин. С цел адаптация към новата карта на Балканите седалището на Временното управление е изнесено в София, тъй като Пловдив остава главен град на Източна Румелия. Поради скъсените срокове някои планове отпадат, а други – като създаването на земска войска и организирането на полиция – се ускоряват. Комисарят е упълномощен да ръководи финалното изграждане на българската администрация еднолично, без пряка намеса от страна на представителите на останалите Велики сили.
Източник: forumnauka.bg
