Митата на Тръмп — година по-късно: обещанията и реалността

Какво беше обещано и как започна

В началото на април 2025 г. администрацията на Доналд Тръмп стартира широк пакет от мита върху вноса, обявен в Белия дом като ключов елемент от търговската му програма. Официално събитие, описано от администрацията като “Денят на освобождението”, подчерта намерението митата да стимулират растежа, да намалят търговския дефицит и да възстановят производствените работни места в САЩ.

Правна битка и временни мерки

Решението за общи, глобални тарифи не остана без последици в съдебната система. През февруари 2026 г. Върховният съд постанови, че президентът не разполага с конституционни правомощия да наложи всеобхватни тарифи въз основа на Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA), което временно обезсили първоначалната мярка. В отговор администрацията въведе временна обща тарифа от 10% върху повечето вносни стоки по нова законова процедура, валидна за 150 дни, преди да изисква одобрение от Конгреса.

Въздействие върху търговския дефицит

Едно от основните обещания беше намаляване на търговския дефицит. Вместо общ спад, през 2025 г. дефицитът на САЩ по стоки достигна рекордните 1,23 трилиона долара. Митата допринесоха за пренасочване на вноса: дефицитът с Китай намаля до 202,1 милиарда долара спрямо 295,5 милиарда през 2024 г., но дефицитите с държави като Мексико, Виетнам, Тайван, Тайланд и Индия нараснаха. Практически ефект — общият дефицит не беше значително свален, а вносът просто се смени от един източник към друг.

Кой плаща сметката?

Въпреки че митата се прилагат към вносителите, голяма част от разходите се прехвърлят към американските потребители и фирми. Доклад на Федералния резерв в Ню Йорк (февруари 2026 г.) установи, че близо 90% от повишената икономическа тежест в резултат на тарифите е била понесена от вътрешни фирми и семейства — чрез по-високи цени на потребителски стоки и увеличени разходи за производствени входни материали.

Приходи от митата и значение за бюджета

Приходите от тарифите скочиха рязко — около 287 милиарда долара през 2025 г., което е почти тройно спрямо предходната година. Въпреки това те остават по-малки в сравнение с приходите от данъци върху доходите на физическите лица, които достигнаха над 2 трилиона долара за фискалната 2025 г., така че митата не са се превърнали в критичен източник на бюджетни приходи в мащаба на федералните приходи.

Влияние върху производството и заетостта

Една от заявените цели беше възраждане на производството и създаване на работни места в сектора. Данните обаче показват обратен ефект: между април 2025 г. и март 2026 г. броят на работните места в производството е спаднал с около 71 000. Икономическата активност в сектора се свиваше осем последователни месеца до декември, преди да покаже частично възстановяване в началото на следващата година. Причините включват по-високи разходи за суровини (например стомана) и отсрочване на дългосрочни инвестиции заради повишена несигурност.

Инфлация и реакция на Федералния резерв

Тарифите оказаха влияние върху цените на стоките: цените на стоките за дълготрайна употреба, една от най-откритите на международната търговия категории, нараснаха, а общата PCE инфлация се ускоряваше до 2,8% на годишна база (януари 2026 г.), докато основната PCE (без енергия и храни) достигна 3,1% — значително над целта от 2% на Федералния резерв. Председателят на Фед Джером Пауъл посочи, че част от последното повишение на инфлацията се дължи на натиска в стоковия сектор, стимулиран от ефектите на тарифите.

Кой спечели и кой загуби

Анализи от академични институции, включително Индекс на Брукингс, показват, че макроикономическото въздействие върху БВП беше ограничено: близо 57% от вноса влезе без мита заради търговски споразумения и изключения, а ответни мерки засегнаха основно износа към Китай. Все пак имаше явни печеливши — някои индустрии отбелязаха по-високи приходи и увеличения на заплатите — и губещи, преди всичко потребителите, които платиха по-високи цени.

Текуща политика и международен контекст

Към днешна дата временната обща тарифа от 10% остава в сила с няколко изключения за критични стоки. В допълнение, администрацията въведе 100% мита върху определени фармацевтични продукти и преработи мерки по отношение на стомана и алуминий. Съдебни спорове и съдебни решения доведоха до временни отменяния и възстановки на платените мита, което допълнително увеличи несигурността за вносителите и търговските партньори.

Международният пейзаж също се промени рязко: новият военен конфликт между САЩ/Израел и Иран въвежда допълнителни шокове в световните доставки на петрол и газ, но засега това не разколебава администрацията в използването на митата като централен елемент от търговската ѝ стратегия.

Заключение

Една година след въвеждането на широките мита, реалността се оказа по-сложна от обещанията: митата промениха географията на търговията, увеличиха приходите за кабинета, но и повишиха разходите за домакинствата и фирмите, допринесоха за допълнителен инфлационен натиск и не постигнаха драстично намаляване на общия търговски дефицит. В крайна сметка ефектът върху икономическия растеж беше ограничен, а ползите и загубите се разпределиха неравномерно между сектори и категории потребители.