Крайният етап от веригата лишава фермера: интервю с Александър Алексиев

Как се разпределя стойността в млечното производство?

Цените на храните отново са под обществено внимание, а напрежението между производители, преработватели и търговски вериги нараства. Със собственикa на най-голямото индивидуално овче млекопроизводствено стопанство в страната и управител на Българския фермерски кооператив, Александър Алексиев, говорим за това къде реално се губи стойността на българската продукция.

Къде се наблюдава най-голямото изкривяване — ферма, мандра или магазин?

Алексиев описва целия млечен сектор като „в опасен дисбаланс“: ферми, които продават близо или под себестойността, и крайни цени в магазините, които растат и стават трудни за обяснение. По думите му основният проблем е несправедливо разпределение на стойността по веригата — фермерът поема най-големия риск (фуражи, труд, инвестиции, заболявания, кредити), но остава най-слабо защитен. Мандрите имат свои разходи — преработка, енергия, опаковки, транспорт — но реалната дистрибуция на стойността често се формира от силата на търговските вериги.

Защо има такава разлика между цена на суровината и на финалния продукт?

Примерът с овчето мляко и овчето сирене илюстрира явлението: доброто овче мляко в България в момента се търгува приблизително на 1,00–1,20 евро за литър без ДДС, докато готовото овче сирене се продава масово на 30–35 лв. за килограм. Алексиев обяснява, че овчето мляко е силно сезонен продукт — през лятото предлагането расте, което сваля изкупните цени. Същевременно модерните ферми, които произвеждат целогодишно, имат по-високи и постоянни разходи, които често не се покриват от тези цени.

Разходите за преработка, зреене, опаковка, логистика и търговска реализация обясняват част от разликата, но основният въпрос остава: защо производителят на суровината, без когото продуктът не може да съществува, е най-притиснатата страна по веригата?

Има ли картел при изкупуването на мляко?

Алексиев отказва категорично да отправя юридически обвинения без доказателства: картел е правен въпрос, който трябва да бъде доказан от компетентните органи. Но той посочва, че резултатът на пазара е тревожен — когато фермерите постоянно работят на ръба и крайният продукт остава скъп за потребителя, очевидно пазарът не функционира справедливо. Това може да е резултат от пазарна концентрация, нелоялни търговски практики, слабa преговорна позиция на производителите, евтин внос или комбинация от тези фактори.

Защо фермерите в Гърция и Испания получават по-висока цена?

Разликата според Алексиев е в държавната стратегия и позиционирането на продукта. Примерът с гръцката фета е показателен: защита на произхода, строги правила за производство, силна идентичност и международна марка, която носи национална стойност. Когато държавата подкрепя контрол на качеството, износ и изграждане на марка, това дава възможност на фермерите да получават по-добра цена. България има история и потенциал (традиционно бяло саламурено сирене), но липсва ясна национална стратегия за превръщането му в защитен, разпознаваем и икономически силен продукт на международния пазар.

Дали супермаркетите станаха най-силният играч?

Алексиев признава силата на големите търговски вериги: логистика, структура, пазарна тежест и дългосрочни стратегии ги правят доминиращ играч. Проблемът възниква, когато един участник стане твърде силен, а производителите и преработвателите са раздробени и зависими от достъпа до рафта. Тогава условията на търговия не се договарят между равнопоставени страни. Решенията, посочва той, са в механизми за защита на местното производство — контрол, изисквания за присъствие на национални продукти, по-силни кооперативи и къси вериги.

Какъв е пътят на литър овче мляко до магазина?

Пътят започва от полето: производство и съхранение на фуражи, грижа за животните, селекция, доене, охлаждане и транспорт. След предаване на млякото — преработка в мандра, зреене, пакетиране, съхранение, логистика, дистрибуция и търговска реализация. Всяка стъпка добавя разходи и риск; когато виждаме сиренето на рафта, това е само краят на дълъг процес, подкрепен от месеци труд и инвестиции.

Кой печели най-много в тази верига?

Структурата варира: посредниците могат да включват събирачи на мляко, дистрибутори, логистични компании и търговци на едро. При големите мандри някои от тези роли отпадат, защото те продават директно на веригите. Но принципът е ясен: колкото по-слаб е производителят в началото на веригата, толкова по-малка част от крайната цена остава за него. Обикновено най-голям дял получава този с най-силна пазарна позиция — в днешната система това е финалният търговец.

Подбива ли евтиният внос българското производство?

Евтиният внос оказва реален натиск върху местните производители. Алексиев не призовава за протекционизъм в нарушение на европейските правила, но настоява държавата да има активна политика за защита на собственото производство в рамките на общия пазар: контрол на качеството, защита на произхода, коопериране, маркетинг и по-добра организация на сектора.

Идентифицирана причина и възможни решения

Алексиев посочва един ключов проблем в ценообразуването: липсата на прозрачност и баланс по веригата. Фермерът продава евтино, потребителят плаща скъпо, а не е ясно кой прибира разликата. Решенията, според него, не са в директивно командване на цени, а в повече прозрачност, контрол върху нелоялните практики, подкрепа за кооперации и политика, която да защитава българския производител, без да лишава потребителя от достъп до качествена храна.

В крайна сметка темата изисква институционален анализ и адаптирана национална стратегия, която да запази поминъка на фермерите, да възстанови справедливото разпределение на стойността и да предложи на потребителя по-добро съотношение между цена и качество.