Д-р Георги М. Димитров: бягство в резиденцията на САЩ и принудително изгнание

May 23, 2026 Информирваш ме

Инцидентът на 23 май 1945 г.

На 23 май 1945 г. д-р Георги М. Димитров, който през последния месец е бил под домашен арест, успява да избяга и намира убежище в резиденцията на американския политически представител Мейнард Барнс в София. На 25 май той е изключен от редиците на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), което е официално обявено във в. „Земеделско знаме“ на 9 юни.

Опитите на комунистическите лидери, сред които Трайчо Костов, да го отвлекат насилствено предизвикват силно напрежение. Срещу заплаха от въоръжен сблъсък те се оттеглят, но сградата остава блокирана от съветски военни части.

Една от хората, помогнали при бягството — бившата му секретарка Мара Рачева, е арестувана и умира няколко дни по-късно след тежки изтезания.

Дипломатическа криза и преговори

Случаят прераства в тримесечна дипломатическа криза между българското правителство и представителите на САЩ в София, включително контакти с американското посолство в Москва и съветския външен министър Вячеслав Молотов. След преговори, частично улеснени от постигнатите отстъпки по време на Потсдамската конференция, СССР се съгласява да позволи освобождаването на д-р Димитров при условие, че напусне страната преди предстоящите избори.

На 5 септември 1945 г. той, съпругата му и Мейнард Барнс отпътуват от София с военен самолет.

Показният процес през 1946 г.

През лятото на 1946 г. българските власти организират показен съдебен процес срещу 18 видни дейци на БЗНС, сред които и тези, намиращи се извън страната като Г. М. Димитров, Ценко Барев и Вакрил Янев. Те са обвинени в различни престъпления — от организация на терористични групи до заговори срещу държавата.

На 12 юли 1946 г. д-р Димитров е осъден задочно на доживотен затвор, а други участници в процеса получават различни присъди.

Предистория и обществена дейност

Георги Минчев Димитров е роден на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (днес част от Турция). Член на БЗНС от 1922 г., той завършва медицина в Загреб през 1929 г. и скоро се отдава на активна политическа работа.

През 1932 г. е включен в Управителния съвет на БЗНС „Александър Стамболийски“, а по-късно влиза и в Постоянното присъствие на обединените земеделски групи. След държавния преврат на 19 май 1934 г. остава в опозиция на монархическия режим и оглавява полулегалната дясна теч на БЗНС „Ал. Стамболийски“.

През януари 1941 г. организира голяма акция срещу плановете България да се присъедини към Тристранния пакт. На 22 февруари 1941 г. полицията нахлува в дома на семейството на ул. „Гладстон“ №65, но той успява да избяга и минава в нелегалност. Съпругата му Мария е арестувана и прекарва около година в затвора като следствена.

В знак на протест срещу нарастващата нацистка заплаха д-р Димитров, като главен секретар на БЗНС „Ал. Стамболийски“, подписва политически документ — „Манифест към българския народ“, с призив за съпротива и запазване на неутралитет. Манифестът е изготвен вече в емиграция в Белград; последвалите арести на млади земеделци превръщат разследването в голямо дело срещу него и десетки сътрудници.

От 1941 до 1944 г. ръководи проантлийския емигрантски Български национален комитет, базиран в Кайро, и нелегалното радиопредаване „Свободна и независима България“. На 23 септември 1944 г. се завръща в страната от Истанбул.

Изгнание и последваща дейност

Заради активността си против новата про-съветска власт, през 1945 г. е отстранен от ръководството на съюза и скоро след това е изключен. Напуска страната през май 1945 г. и по-късно в емиграция продължава борбата срещу комунистическите режими.

Около 1947 г. заедно с други емигранти от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“) и оглавява Българския национален комитет в изгнание — платформи, чиято цел е противопоставяне на комунистическите режими в региона.

Д-р Георги М. Димитров умира на 28 октомври 1972 г. във Вашингтон.