САЩ: Блокадата на иранските пристанища ще продължи, докато е необходимо

Военното присъствие и условията на блокадата

Американското военно ръководство обяви, че наложената от понеделник блокада на иранските пристанища ще остане в сила „толкова дълго, колкото е необходимо“, заяви американският министър на отбраната Пийт Хегсет на брифинг в Пентагона.

Пряко предупреждение към Техеран

Хегсет обърна остро предупреждение към иранските ръководители: ако „направите грешния избор“, към блокадата ще се прибавят и удари, насочени към електроенергийната и енергийна инфраструктура на страната. По думите му, докато Иран се опитва да възстанови военна техника, повредена от продължили над пет седмици удари, САЩ ще укрепват собствените си сили.

Обхватът на операцията

Председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Дан Кейн уточни, че блокадата обхваща всички кораби — независимо от националността им — които се отправят към или напускат ирански пристанища. Той подчерта, че това е операция срещу иранските пристанища, а не блокада на Ормузкия проток.

Кейн добави, че досега 13 кораба са избрали да върнат курса си и предупреди: „Ако не спазвате тази блокада, ще прибегнем до сила.“ Той каза също, че капитаните на засегнатите кораби вече усещат натиска.

Причините и дипломатическият фон

Според Пентагона блокадата бе въведена след провала на първия кръг преговори между САЩ и Иран в Исламабад, водени от американска страна от вицепрезидента Джей Ди Ванс. Адмирал Брад Купър, командващ американските въоръжени сили в Близкия изток, потвърди, че САЩ използват текущото прекратяване на огъня, в сила от 8 април, за да „превъоръжат, преоборудват и адаптират стратегии, техники и процедури“.

Регионална реакция и дипломатически усилия

Междувременно се отбелязват и други дипломатически движения. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Израел и Ливан са се споразумели за 10-дневно прекратяване на огъня, което трябва да влезе в сила по-късно в деня — според плана в 17:00 ч. по източноамериканско време (полунощ българско). Тръмп посочи, че това е резултат от „отлични разговори“ с ливанския президент Мишел Аун и израелския премиер Бенямин Нетаняху и съобщи намерение да покани и двамата в Белия дом за първа среща на високо равнище между Ливан и Израел от 1983 г.

Ливан и Израел проведоха директни преговори — първи от десетилетия — като Бейрут настоя за прекратяване на боевете между Израел и проиранската групировка „Хизбула“ и обеща да работи за нейното обезоръжаване. Въпреки това на терена в Ливан боевете продължават и през хлабавото примирие с Иран.

Роля на посредници

Пакистан се утвърди като важен посредник: началникът на пакистанските въоръжени сили асим Мунир се срещна с председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф като част от международните усилия за удължаване на примирието. Иранската държавна телевизия не даде подробности за срещата, а Пакистан не публикува незабавен коментар.

Възможни следствия

Пентагонът изпраща ясно послание: блокадата е активно средство за натиск и ще бъде запазена, докато САЩ не преценят, че целите ѝ са постигнати. Заплахата от удари срещу критична инфраструктура добавя още едно измерение към заплахата за ескалация, ако дипломатическите канали не доведат до споразумение.

В ситуация, в която дипломатическите усилия и регионалните съглашения текат паралелно със засилено военно присъствие, перспективата за стабилност в региона остава несигурна.