Силяновска за тълкуването на протоколите: къде е границата на „креативността“?

Президентът засяга спорен въпрос в отношението със София

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова отправи призив за по-гъвкав и внимателен подход при тълкуването на протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена конференция със София, коментира Нова телевизия.

„Креативност“ срещу научна точност

Силяновска направи паралел с методологията, прилагана от Скопие в мултидисциплинарната комисия по Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., където се говори за т.нар. „мултиперспективен подход“. Според критиците това може да доведе до размиване или изопачаване на исторически факти и личности, което е една от причините работата на комисията да е блокирана от години, отбелязва БГНЕС.

„Понякога креативността е необходима. Възможни са различни тълкувания на протоколите, но тези въпроси изискват внимателен подход“, заяви държавният глава в предаването „Клик Плюс“ по ТВ21.

Контекстът в ЕС: докладът и поправка 108

Коментарите на Силяновска съвпаднаха с внасянето на доклада за Северна Македония за 2025 г. от докладчика в Европейския парламент Томас Вайц. В поправка 108 Вайц предлага Европарламентът да поиска от правната служба на Съвета спешно да изясни правния статус на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство във връзка с присъединителния процес.

Отношения с България и гледни точки

Силяновска подчерта, че въпреки различията тя е имала добри и продължителни разговори с българския президент Румен Радев. Според нея Северна Македония напредва в процеса на европейска интеграция и в някои сегменти дори изпреварва други кандидати. Тя настоя, че преговорите трябва да се базират на факти и критерии, а не на „ирационални искания“.

„Говорим за политика, основана на доказателства, а не на ирационални условия. Това показва, че не само сме рамо до рамо с основните претенденти за бързо членство в ЕС, но сме и по-добри от някои от тях“, каза президентът.

Възможностите за блокиране и ролята на историята

Тя отбеляза, че македонското законодателство е значително хармонизирано с европейските стандарти, но предупреди, че напредъкът може да бъде възпрепятстван от отделни държави членки. Дори когато кандидатите изпълняват техническите изисквания и „затворят“ клъстери и глави, една страна членка винаги може да наложи вето и да повдигне въпроси, свързани с история и култура — теми, които според Силяновска не би трябвало да бъдат част от преговорите.

Гаранции и европейското право

Президентът определи като парадоксално искането държавите-членки да дават допълнителни гаранции, че ще спазват решенията на Европейския съд по правата на човека, след като ЕС е подписал и ратифицирал Конвенцията и е признал юрисдикцията на съда в Страсбург. Тя припомни, че в рамките на Съвета на Европа вече са предприемани мерки срещу държави, които нарушават основни задължения, включително и възможността за изключване от организацията.

Силяновска цитира Лисабонския договор и Копенхагенските критерии, посочвайки, че уважението към националната и културна идентичност, както и достойнството на гражданите, е част от европейските принципи — прилагани предимно към държавите-членки.

Френското предложение и условията за стартиране на преговори

Според договорената през юни 2022 г. „френска рамка“, одобрена от всички страни членки на ЕС, за да започнат преговорите, Северна Македония трябва да включи българите в преамбюла на конституцията като държавотворен народ и да промени два конституционни члена. Вторият протокол от заседанието на Съвместната междуправителствена конференция — подписан преди около три години от министрите Св. Генчовска и Буяр Османи — записва, че следващата междуправителствена конференция с ЕС ще се проведе след изпълнение на тези изисквания.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава и ангажимент, че нищо от конституцията не бива да се тълкува като основание за вмешателство във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. На практика това означава, че Скопие не би настоявало за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България.

Документът също така предвижда мерки за противодействие на говор на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Северна Македония и отваряне на архивите на югославските служби.

В заключение, президентът призова за прагматичен, основан на критерии подход към процеса на присъединяване — такъв, който разделя юридическите и политическите изисквания от спорните историко-културни въпроси, които иначе могат да блокират напредъка.