Разплата след взрива в „Света Неделя“ — екзекуцията на извършителите (27 май 1925)

Наказанието — 27 май 1925 г.

В последните дни на май 1925 г. бяха изпълнени смъртните присъди над трима мъже, признати за извършители на масовия атентат в софийската катедрала „Света Неделя“. Обесени са Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев — решение, което сложи болезнен край на една от най-тежките политически и обществени кризи в междувоенна България.

Как се случи взривът

На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала беше препълнена за опелото на запасния генерал Константин Георгиев — виден привърженик на управляващия “Демократичен сговор”. В присъствието на министри, депутати, кмета на София и ред високопоставени офицери, по време на четенето на Евангелието избухна мощна експлозия. Взривът разруши част от купола и повали мнозина сред събралите се.

Жертви и мащаб на трагедията

На място загинаха 134 души; впоследствие десетки починаха от раните си и общият брой на жертвите достигна 213. Около 500 души бяха ранени. Сред загиналите имаше много военни с високи звания — генерали, полковници, подполковници, както и граждани, включително деца.

Механизмът на атентата

Експлозивът — приблизително 25 кг — бил събран в един пакет и поставен върху една от колоните под основния купол, близо до южния вход. Взривът бил задействан чрез бикфордов шнур с дължина около 15 метра, което осигурявало на организаторите близо 25 минути, за да напуснат мястото.

Разследване, арести и бягства

Атентатът бе приписан на членове на Военната организация на Българската комунистическа партия. София беше блокирана в рамките на минути. Първи задържан бе клисарят Петър Задгорски — блокадата го заварва на ъгъла на бул. „Княгиня Клементина“ и „Цар Самуил“, където при вида на полицаите колабира и привлече вниманието. От разпитите и следствените действия полицейските органи достигнаха до Марко Фридман и Георги Коев, които били задържани без съпротива.

Някои от участниците успяха да избягат — сред тях Никола Петров и Живко Динов, които през Сърбия достигнали до Москва. Петър Абаджиев, донесъл финанси от Коминтерна, напуснал страната ден по-рано. Двама организатори, офицерите Коста Янков и Иван Минков, при опит за арест открили огън и в крайна сметка се самоубили.

Процес и присъди

Пред съда се изправиха над двадесет души. Прокурорът поиска девет смъртни наказания, но съдът постанови само три екзекуции — срещу Фридман, Коев и клисаря Задгорски, когото съдът смята за ключов при осигуряване на достъпа до купола. По време на последната си дума Марко Фридман призна принадлежност към нелегална организация и изрази съжаление за конфликтите и решенията, довели до трагедията.

Последни молби и изпълнение

Няколко часа преди изпълнението на смъртната присъда на 27 май Фридман отправи писмена молба до царя да замени бесилото с разстрел. Молбата бе отхвърлена. Въпреки резервите на двореца, правителството пое отговорността за съдбата на осъдените: на игрище в покрайнините на София бяха сковани три масивни бесилки, под които бяха поставени столчета и маси — подготовка за публичното изпълнение.

Последици за държавата и обществото

Атентатът и последвалите наказания задълбочиха политическата поляризация в страната и оставиха дълбоки следи в общественото съзнание. Трагедията се превърна в символ на радикализацията и насилието в годините след Първата световна война, а дебатите за отговорността на различните политически сили и до днес остават част от историческата памет на България.

Забележка: Текстът представя събитията и историческите факти, свързани с атентата в „Света Неделя“ и последвалите съдебни и изпълнителни действия през 1925 г.