Как скокът в енергийните цени заплашва икономиката на Европа и България

Глобалните удари и ефектът върху цените

Продължаващите американски удари срещу Иран и блокадата на Ормузкия проток доведоха до ново поскъпване на суровините — най-вече на петрол, газ и торове. Затварянето на ключовия транзитен маршрут, който беше блокиран почти три месеца, увеличи разходите за транспорт и логистика и вдигна цената на производство в световен мащаб.

Как държавите реагираха

Няколко страни освободиха рекордни количества от стратегическите си резерви, в някои държави бяха намалени акцизи или въведени временни помощи за граждани и фирми. Експертите предупреждават обаче, че ако конфликтът не се разреши устойчиво, ефектите ще се засилват в следващите месеци.

Увеличаващият се риск от рецесия в Европа

Пазарите на горива може да влязат в по-дълга фаза на волатилност, което в кратък срок ще доведе до по-висока инфлация и рискове от недостиг на определени петролни продукти — най-вече авиационно гориво. Междувременно проучванията на мениджъри по закупуване показват, че бизнес активността в еврозоната се свива с най-бърз темп от октомври 2023 г., като Франция отбелязва най-голям спад от пандемичните години.

Последиците за България

България е нетен вносител на енергия, затова поскъпването означава по-големи разходи за бизнеса и домакинствата. По думите на икономисти, увеличението на цените е икономическа „сметка“, която трябва да се раздели — чрез доходната политика и бюджетни решения. Мярка като намаляване на акцизи за горива облекчава гражданите, но намалява и приходите на държавата, което може да увеличи дефицита или да наложи съкращения в други пера.

Особено уязвими са сектори като селското стопанство: цените на торовете от началото на конфликта са се покачили с около 50%, според организации на фермерите, което прави производството по-скъпо и рисково за конкуренцията на местни производители.

Влияние върху туризма и авиацията

Около една трета от авиационното гориво в Европа идваше от Близкия изток; повишението на цените доведе до отмяна на полети и допълнителни такси от авиокомпании. Поне засега ефектът върху туристическите цени е ограничен, но при сценарий с рецесия и висока безработица потреблението за почивки ще спадне значително.

Азиатските пазари и европейската конкурентоспособност

Азиатските страни са по-засегнати в краткосрочен план — близо 90% от петрола и газа, които минаваха през Ормузкия проток, бяха предназначени за Азия. Все пак Европа също губи конкурентоспособност: скъпите енергийни и суровинни ресурси правят промишлеността по-неприбираема спрямо глобалните конкуренти.

Възможни сценарии напред

Експертите очертават два основни пътя. В оптимистичния вариант протокът се отваря и настъпва предвидимост, което стабилизира пазара и дава време на икономиките да се адаптират. В песимистичния сценарий цените продължават да растат, като реален физически недостиг е най-вероятен за авиационното гориво, а за останалите продукти ефектът ще е по-скоро ценови и структурен.

Историческите примери, като ембаргото от 1973 г., показват, че цените често не се връщат до предишните нива веднага и може да настъпи продължителен период на стагфлация — комбинация от нисък растеж, висока безработица и инфлация.

Колко дълго ще растат цените в България?

Някои фактори в страната засега подкрепят потреблението: растящи доходи сред работещи и пенсионери, ниска безработица и силно кредитиране. Това означава, че инфлацията може да се запази, докато доходите растат. За да бъде охладено поскъпването, възможните решения са затягане на кредитната политика от централната банка или бюджетно ограничение от бъдещо правителство; друг механизъм е да бъде предизвикана глобална рецесия, която ще намали търсенето и цените.

Все пак определени стоки и услуги ще останат уязвими — зависими от цикличността на климата и енергийните цени. Когато себестойността за енергия и труд расте, това неизбежно се отразява върху крайните цени за потребителите.

Какво да очакваме и как да се подготвим

• Краткосрочно: волатилност и вероятни още ценови шокове при енергията и торовете.
• Средносрочно: натиск върху индустриалната конкурентоспособност и риск от забавяне на вътрешното потребление в големите икономики.
• Политически избори: държавни мерки за защита на уязвими групи ще имат разходен ефект и трябва да се финансират чрез дефицит или преразпределяне.

В обобщение: развитието ще зависи предимно от продължителността и ескалацията на конфликта в Близкия изток и от мерките, които европейските правителства и централни банки предприемат, за да смекчат удара върху икономиката и домакинствата.