Лудогорец — модел на устойчиво дългосрочно управление в българския футбол
Проучване на CIES: как се оценява дългосрочната стратегия в клубовете
Ново изследване на CIES (Център за футболна обсерватория) подрежда клубовете по способността им да мислят в перспективата на няколко сезона напред. Оценката се базира на единен индекс, който комбинира четири ключови показателя, отразяващи доколко клубът разчита на стабилен и дългосрочен състав, а не на чести промени.
Четирите показателя в индекса
- Брой играчи, използвани в мачове от националната лига през последните три сезона — при по-малък брой се предполага по-голяма стабилност и доверие в състава.
- Среден престой на настоящите футболисти в първия отбор — индикатор за задържането и развитието на играчите в клуба.
- Средна оставаща продължителност на договорите на същите тези играчи — дългите договори често показват стратегическо планиране и сигурност.
- Средна възраст към момента на подписване на договора — по-ниска начална възраст подсказва фокус върху привличане и формиране на млади таланти.
Кой е на върха в света?
Според изследването глобалният победител е Реал Мадрид — отбор, който комбинира привличане на млади играчи с политика за задържането им в дългосрочен план. Резултатът отразява успешна стратегия за устойчиво изграждане на състав, а не еднократни трансфери.
Къде се намират българските клубове?
В национален план водещият пример за дългосрочно управление е Лудогорец — отборът заема първата позиция сред българските клубове в това проучване. След шампионите в класацията се нареждат:
- Славия
- Черно море
- ЦСКА (четвърто място)
- Левски (пето място)
Тези резултати подсказват, че някои български клубове вече прилагат по-консистентен подход при управлението на състава — от селекцията и договорите до задържането и развитието на играчите.
Защо това има значение?
Клубовете с по-висок резултат по този индекс обикновено постигат по-голяма тактическа последователност и по-добра финансова стабилност. Дългосрочното планиране подпомага развитието на млади таланти и може да намали нуждата от скъпи, рискови трансфери.