Liberties 2026: България в групата на държавите, подкопаващи правовия ред
Кои попадат в списъка на най-рисковите държави?
Няколко страни в ЕС са посочени като особено тревожни в доклад на организацията Liberties за 2026 г. Най-силно сигнализират за ерозия на институциите пет държави: България, Хърватия, Унгария, Италия и Словакия. В четири от тези страни авторите на анализа не регистрират подобрение спрямо предходната година.
Медийна среда и заплахи за журналистите
Докладът изброява седем държави с негативни тенденции в медийната среда. Сред проблемите са политическо влияние върху обществените медии, концентрация на медийната собственост и намаляване на гаранциите за безопасност на журналистите. Прилагането на Европейския закон за свободата на медиите (EMFA) и на директивата срещу злоупотребите с правото на отговор (Anti‑SLAPP) остава недостатъчно.
Особена тревога предизвиква нарастването на случаите на тормоз и физически нападения срещу представители на медиите. Повишен брой такива инциденти са регистрирани в България, Хърватия, Италия, Словакия и Нидерландия.
Съдебната система: къде има регрес и къде – напредък
Относно независимостта на правосъдието докладът поставя България сред държавите, в които тя се подкопава. Обратно, Чешката република, Словения и Швеция се отличават с положителни стъпки в борбата с корупцията и подобряване на механизмите за прилагане на закона.
Регрес по отношение на ефективността на органите за борба с корупцията се отчита в България, Малта и Словакия. Като симптом за по-широк проблем в съдебната система е посочено и систематичното опитване да се дискредитира председателят на Върховния касационен съд — явление, което според анализа подсказва атака срещу ръководството на съда и поставя реформата на Висшия съдебен съвет като приоритетен въпрос.
Изпълнение на съдебни решения и корупция
Организацията също така акцентира върху ниското ниво на изпълнение на съдебни актове в редица държави — сред най-слабо представящите се са България, Унгария, Италия, Полша и Румъния. Неприлагането на решенията на съдилищата влияе върху много други аспекти на правовата държава и изисква постоянни усилия.
Докладът припомня, че корупцията ерозира общественото доверие и правовия ред. Като конкретни примери за тревожни практики са посочени: блокиране на разследвания в Малта, разпускане на специализирани органи в Словакия и явни признаци за „завладяна държава“ в България.
Какво следва?
Авторите на анализа призовават за по-решителни мерки от страна на държавите членки и институциите на ЕС — засилване на защитата на журналистите, бързо прилагане на европейските закони за медиите и Anti‑SLAPP, реформи в съдебното управление и ефективни механизми срещу корупцията. Без конкретни действия негативните тенденции могат да се задълбочат и да подкопаят доверието в европейските институции и националните системи на правосъдие.
