Кремер и Тодоров — музика срещу забравянето
Концертна среща в зала “България”
На 21 май Софийска филхармония събира на една сцена две големи имена — Гидон Кремер и маестро Найден Тодоров. Програмата представя две мощни произведения, които говорят за паметта, времето и човешката съдба с емоция, която остава дълбоко в съзнанието.
“Styx” — музика, писана за Кремер
В центъра на вечерта е “Styx” от грузинския композитор Гия Канчели, творба, посветена специално на Гидон Кремер. Заглавието заимства образа на митичната река между световете, но самата музыка не следва разказ в буквален смисъл. Вместо това тя изгражда атмосфера — на самота, крехкост и въпреки всичко на проблясваща надежда. Участието на Националния филхармоничен хор придава на произведението почти ритуален, изпълнен с напрежение и интимност звучен образ.
Шостакович: симфония с усмивка и сянка
Във втората част е една от най-обсъжданите творби на Дмитрий Шостакович — Симфония №9 в ми бемол мажор, написана през 1945 г. Премиерата ѝ изненадва слушателите: вместо грандиозна победна музика композиторът избира по-лек, ироничен и на моменти неспокоен тон. Под повърхността на тази „лекота“ прозира напрежението на епохата и специфичният шостаковичов език, който често казва много повече между редовете, отколкото на глас.
Програма с позиция
С този концерт Найден Тодоров и Софийската филхармония продължават линията си да предлагат програми, които не само забавляват, но и провокират размисъл и емоция — музика като акт на спомняне и преосмисляне.
Кратък портрет на Гидон Кремер
Гидон Кремер е сред водещите цигулари на съвременната орбита: роден е на 27 февруари 1947 г. в Рига, Латвия. Първите уроци по цигулка получава от баща си и дядо си още на 4‑годишна възраст; на 7 постъпва в Музикалното училище в Рига, а на 16 печели първа награда на Латвийската република. Следва обучение в Московската консерватория при Давид Ойстрах, което затвърждава неговите музикални основи.
Кремер е носител на редица престижни отличия: сред тях са наградите от конкурса “Кралица Елизабет” в Брюксел (1967), Монреалският международен музикален конкурс (1969), както и първите награди на конкурсите “Паганини” (1969) и “Чайковски” (1970). Тези успехи полагат основата на международна кариера, изпълнена с рецитали и сътрудничества с водещи оркестри и диригенти по света.
Репертоарът на Кремер е изключително широк: от класически и романтични шедьоври до значими произведения на XX и XXI век. Той е последователен защитник на съвременната музика и работи с множество живи композитори — сред тях Алфред Шнитке, Арво Пärt, Гия Канчели, София Губайдулина, Валентин Силвестров, Луиджи Ноно, Едисон Денисов, Ариберт Райман, Петерис Васкс, Джон Адамс, Филип Глас, Майкъл Найман и Астор Пиацола. Много творби от новото време са посветени именно на него.
През 1997 г. Кремер основава камерния оркестър “Кремерата Балтика” с цел да подкрепя и насърчава млади таланти от трите балтийски държави — Естония, Латвия и Литва. Ансамбълът и неговият създател имат интензивна концертна дейност и множество записи за лейбъли като Teldec, Nonesuch, Burleske, Deutsche Grammophon и ECM.
Гидон Кремер свири на цигулка на Никола Амати от 1641 г. Освен като изпълнител, той е и автор на няколко книги; последната му публикация е “Писма до един млад пианист” (2013), в която споделя своите артистични и естетически виждания.
