Китай възражда стратегията за устойчива отбрана при обострено напрежение с САЩ
От отдалечените планини до съвременните планове за устойчивост
В провинция Съчуан, сред планински хребети и растителност, все още се виждат останките от тайни военни заводи — свидетелство за масивна държавна инициатива, предприета в средата на миналия век. Тези съоръжения, някога пълни със служители и живот, днес са изоставени, но идеите зад тях отново присъстват в националната отбранителна визия.
Корените: проектът „Трети фронт“
Програмата, известна като „Трети фронт“, беше стартирана през 1964 г. по време на управлението на Мао Дзедун. Тя мобилизира приблизително 15 милиона души и ангажира инвестиции за над 200 милиарда юана, с цел изграждане на отбранителна индустрия далеч от уязвимото крайбрежие. Производствени мощности бяха разположени в труднодостъпни райони като Съчуан, Гансу и Нинся, за да бъдат защитени при евентуален външен удар.
Новият контекст: напрежение с Вашингтон
След смъртта на Мао и подобряването на дипломатическите връзки със САЩ проектът изгуби инерция и част от обектите бяха закрити или преобразувани. Днес обаче, в условията на по-напрегнати взаимоотношения между Пекин и Вашингтон, китайските политики отново насочват вниманието си към вътрешните региони и към изграждане на по-устойчив военнопромишлен сектор.
Сателитни сигнали и ядрен капацитет
Анализите на спътникови снимки подсказват, че в близост до старите обекти може да се изграждат нови съоръжения, свързани с ядрени мощности. Оценките посочват около 600 активни ядрени бойни глави в момента, като някои експерти прогнозират, че този брой може да се удвои през следващото десетилетие. Тази експанзия е част от усилията за създаване на надеждна „втора ударна“ способност — възможност за ответен ядрен отговор при нападение.
Ръст на разходите и промяна в баланса
Военният бюджет на страната е на значителен растеж: относителният размер на разходите за отбрана спрямо тези на САЩ се е увеличил от около една шеста през 2012 г. до почти една трета през 2024 г., като сумарно разходите надхвърлят 300 милиарда долара. Този финансов ресурс подпомага модернизацията и разширяването на възможностите на въоръжените сили.
Икономически мерки и вътрешно производство
Пекин също така засилва политики за икономическа самодостатъчност: намалява вноса на оръжие и насърчава вътрешната продукция на стратегически технологии. Целта е да се ограничи зависимостта от външни доставчици и да се укрепят веригите на националната сигурност.
Какво означава това за бъдещето
Шест десетилетия след старта на първоначалния проект идеите за преместване и защитаване на критична инфраструктура отново намират отражение в политиката на страната. Комбинацията от инфраструктурни инициативи, ядрено разширяване и икономическа резилиентност очертава по-цялостен подход към националната сигурност в условията на глобално съперничество.