Партиите и рецептите срещу поскъпването: предложения за доходи и горива

Партии предложиха различни стратегии за овладяване на инфлацията и цените

В рамките на първия от четирите предизборни дебата на Bulgaria ON AIR, посветен на темата „Доходи и инфлация“, представителите на водещите политически сили представиха противоположни виждания за причините за поскъпването и за мерките, които държавата трябва да предприеме.

Държавна роля и контрол върху горивата — позицията на БСП

Гергана Алексова, водач на листата на „БСП-Обединена левица“ в 28-и МИР — Търговище, заяви, че инфлацията не е нещо неизбежно и че има политически инструменти, с които държавата може да оставя повече пари в джоба на гражданите. Сред предложенията ѝ бе активно връщане на държавата в ключови сектори, грижа за домакинствата и за малкия и средния бизнес и използване на държавното влияние за по-ниски цени на горивата, включително натиск върху големите доставчици.

Конкурентоспособност вместо директни увеличения — аргументът на ПП-ДБ

Владислав Панев (ПП-ДБ) подчерта, че устойчивото повишаване на доходите минава през растеж на конкурентоспособността на икономиката. Той предупреди, че увеличенията на заплатите в държавния сектор без растеж на приходите водят до по-голям дефицит и държавен дълг, което може да ускори инфлацията.

Социална държава и антипроинфлационни мерки — позицията на „Прогресивна България“

Александър Пулев, водач на „Прогресивна България“ в 27-и МИР — Стара Загора, очерта приоритет — силна социална политика върху основата на крепка икономика. Той критикува мерките, които според него „раздуват“ социалните разходи и натоварват бизнеса, посочвайки, че някои бюджетни решения са подкрепяли политики с проинфлационен ефект.

Радикални предложения: излизане от еврозоната — позиция на „Възраждане“

Цончо Ганев, водач на листата на „Възраждане“ в 23-и МИР — София, и втори в Бургас, предложи политическа линия, която включва преговори за излизане от еврозоната, както и преразглеждане на ключови аспекти на членството в ЕС, свързани със селското стопанство и енергетиката. Той призова и за смекчаване на санкциите срещу Руската федерация като част от енергийния и икономически подход.

Икономически растеж като път към по-високи доходи — ГЕРБ-СДС

Румен Христов, водач на листата на ГЕРБ-СДС в 12-и МИР — Монтана, изтъкна, че решението за увеличаване на доходите е в постигането на по-висок икономически растеж и призова за търсене на консенсус за повишаване на БВП. Той също така посочи, че помощите трябва да бъдат таргетирани към онези, които действително се нуждаят.

Конкретни мерки за горивата и храни

В дебата бяха обсъдени няколко конкретни идеи за ограничаване на ценовия натиск:

• Предложение за таван на надценката при горивата и пакет от държавни мерки за намаляване на цените, поддържано от представител на БСП.
• Наблюдение и стимулиране на обществен транспорт като първична интервенция, посочено от ПП-ДБ.
• Социална подкрепа, насочена към най-уязвимите домакинства и предприятия, според „Прогресивна България“.
• Аргументът, че достъпът до евтин руски газ и петрол е бил основа за европейския просперитет и че възстановяването на този достъп би облекчило енергийните разходи на страната — тезата на „Възраждане“.
• Препоръка помощите да бъдат таргетирани и да не се прибягва до драстична намеса, която да изкривява пазара — от ГЕРБ-СДС.

Ролята на държавата при храните и услугите

По темата за регулиране на храните и услугите партиите също бяха разделени. Алексова настоя, че държавата не може да стои в ролята на пасивен наблюдател и трябва да подкрепи земеделските производители. Панев добави, че държавните мерки би трябвало да стимулират оранжерийното производство на зеленчуци, а Пулев призова социалните помощи да са целеви и насочени към най-уязвимите.

Ганев акцентира върху цената на вноса и енергоносителите: когато доставките на газ са скъпи, производството поскъпва и увеличава зависимостта от внос. Христов обобщи, че ролята на държавата трябва да бъде на регулатор и създател на условия за развитие на бизнеса.

Дебатът показа ясни различия в подходите — от директна държавна намеса и регулиране на пазара до насочване към дългосрочен икономически растеж и целенасочена подкрепа за най-засегнатите.