Дизеловите продажби намаляват в Европа — как изглежда пазарът у нас

Европейският пазар: дълбок спад за дизела

Преди десетилетие идеята дизеловите автомобили да станат рядкост по европейските пътища би звучала абсурдно. Днес обаче „Дизелгейт“ и дългогодишните структурни промени преобърнаха картината: отказът от традиционния дизел вече е трайна тенденция.

По данни на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) на по-широкия европейски пазар — включващ Европейския съюз, Обединеното кралство и териториите на ЕАСТ — през периода са регистрирани общо 4 672 775 нови леки автомобила. От тях дизеловите модели държат едва 7,7% пазарен дял.

Ако бъдат разгледани само традиционните двигатели с вътрешно горене и се изключат електрифицираните хибриди, броят на купувачите, които са избрали дизел, е 311 047 за целия континент. В рамките само на държавите от ЕС този обем намалява до 292 637 единици — ясен знак за бързото пренасочване към електрифицирани решения.

Какво натиска пазара?

Няколко фактора ускоряват отстъплението на дизела: регулаторните последици от скандали като „Дизелгейт“, икономическата несигурност и скокът в цените на горивата в резултат на геополитическите напрежения. В някои държави временни данъчни облекчения смекчиха удара за крайните потребители, но на пазари без такава защита цените на бензиностанциите достигнаха 2,30–2,50 € за литър и за бензин, и за дизел.

Тази ценова инерция направи хибридните и електрическите варианти по-привлекателни: на големите средиземноморски пазари електрифицираните конфигурации вече заемат почти половината от всички регистрации на нови автомобили.

Къде все още държи място дизелът?

Въпреки масовия отлив, няколко традиционно силни пазара продължават да поддържат значителна част от дизеловите продажби. Германия остава най-големият пазител на технологията с 128 748 регистрации на дизелови автомобила в първите четири месеца на годината — почти половината от целия дизелов обем на континента. Това представлява само умерено едноцифрено понижение спрямо предходната година.

Италия заема второ място с 45 207 нови регистрации на дизелови автомобили за същия период, въпреки че и там пазарът постепенно се насочва към пълна електрификация и двигателите с вътрешно горене губят дял във всички сегменти.

Пазарът в България — различен ритъм

България следва собствено траектория: между януари и април 2026 г. в страната са регистрирани 16 179 нови леки автомобила — увеличение от 3,8% на годишна база. Това показва запазен интерес от страна на потребителите и активност в шоурумите.

Впечатляващото в българската картина е разпределението по типове двигатели. Докато в Западна Европа хибридизацията доминира, у нас бензиновите модели остават най-популярни:

• Бензин: 11 844 регистрации
• Дизел: 1 901 регистрации
• Пълни електромобили: 1 190 регистрации
• Хибриди (ниво): 927 регистрации
• Плъг-ин хибриди: 297 регистрации
• Други (включително автомобили с горивни клетки, LPG, CNG): 20 броя

Данните показват, че въпреки насърчаването на електрификацията на европейско ниво, местните предпочитания и инфраструктурните възможности продължават да определят реалните избори на българските купувачи.

Какво означава това напред?

Пазарният преход към електрифицирани технологии в Европа е очевиден и бърз, но темпото и посоката ще останат различни по държави. В България настоящата доминация на бензиновите модели и сравнително скромният пробив на електромобилите подчертават нуждата от инвестиции в зарядна инфраструктура и стимули, за да се ускори преходът.

За край — дизелът вече не е естественият избор за повечето европейски потребители, но в някои държави и сегменти технологията все още намира своите пазари. Как бързо и по какъв начин тези пазари ще се адаптират зависи както от регулациите и цените на горивата, така и от местната инфраструктура и потребителските навици.