Атанасов: България днес — около 6,4 млн. души и тежка демографска динамика

Кратко резюме

Последните анализи на Националния статистически институт показват продължаващ спад на населението в България — от почти 9 милиона през 1985 г. до около 6,4 милиона днес. Това води до празнеене на села, регионални дисбаланси, недостиг на работна ръка и парадоксално нарастване на празни нови жилища.

НСИ и изборните списъци

В интервю пред "Денят започва с Георги Любенов" председателят на НСИ Атанас Атанасов уточни, че институтът не поддържа избирателните списъци. Идеята НСИ да изготвя такива списъци е била обсъждана, но отпаднала, тъй като това не е функция на статистическата служба. Според Атанасов разликите между преброеното население и броя на гласоподавателите имат логично обяснение: преброяването отчита всички хора на територията на страната (включително чужденци), докато избирателните списъци включват само български граждани, независимо дали живеят в страната или в чужбина.

Прогноза за населението

Наблюденията на НСИ сочат, че населението на България ще остане в диапазона около 6,4 милиона души, без очаквани резки отклонения във възможните краткосрочни прогнози.

Дългосрочни демографски тенденции

Спадът е продължителен и трудно обратим: тенденцията към намаление започва още през 1985 г., когато страната е имала почти 9 милиона жители. Основните фактори са ниска раждаемост, международна емиграция и вътрешни миграции към големите градове.

Регионални ефекти

Данните показват значителни регионални неравновесия. Например, област Видин е загубила около една четвърт от населението си за десет години, а в областта Смолян населението е около 24 000. От общо над 5 200 населени места в страната почти 200 имат статут на населено място, но нямат нито един постоянен жител.

Градовете привличат, селата намаляват

Вътрешната миграция е явна: населението се концентрира в София, Пловдив, Варна и Бургас. Днес само около една четвърт от българите живеят в селата.

Полова и възрастова структура

В страната има превес на женското население — при около 100 мъже се падат 108 жени. Разликата в продължителността на живота между половете е в рамките на повече от седем години в полза на жените.

Жилищно строителство и пазар на труда

Въпреки намаляващото население строителството остава активно, но голяма част от новите жилища стоят празни — частично поради това, че недвижимите имоти са един от предпочитаните начини за спестяване и инвестиции в България.

На трудовия пазар безработицата е ниска, което води до недостиг на работна сила и нарастване на заплатите. Това създава сериозни регионални различия в доходите: в София средните възнаграждения са около 3 500 лв. спрямо около 2 500 лв. за страната.

Инфлация и усещане за нея

НСИ измерва средната инфлация за всички около 6,4 млн. души в страната, но индивидуалното усещане за поскъпване може да се различава значително. Личната инфлация зависи от потребителските навици и структурата на разходите на всяко домакинство.

Като позитивен индикатор НСИ отбелязва намаляване на дяла на разходите за храна — в момента под 30% от общите разходи на домакинствата, докато през 90-те години този дял достига до около 50%.

Други факти

• Налични са малко над 500 лица в България без установено гражданство; по оценки на ООН в света такива хора са над 10 милиона.
• България продължава да се сблъсква с демографски спад, макар и да има признаци на повишаване на жизнения стандарт и активност на пазара на труда.

Заключение

Данните на НСИ рисуват ясна и едновременно тревожна картина: намаляващо и застаряващо население, засилено градско сбутване, празнеещи населени места и регионални неравенства. Решенията изискват дългосрочна политика в областта на семейството, икономиката и регионалното развитие, за да се забавят или преосмислят тези тенденции.