Какво предстои за остров „Св. св. Кирик и Юлита“ — интервю с Найден Прахов за бъдещето на подводната археология

Островът в центъра на вниманието

Островът „Св. св. Кирик и Юлита“ отново предизвиква обществен дебат — този път заради въпроси около собствеността, бъдещото му използване и опасенията от действия без обща концепция. В разговор с Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология, изясняваме каква е настоящата ситуация, какви стъпки трябва да се предприемат и защо проектът има значение за България и региона.

Каква трябва да е рамката на развитие

Културният паметник не бива да се третира фрагментарно. Островът е обект с национално значение и планирането може да бъде успешно само в рамките на единна, публично обсъдена и институционално подкрепена концепция. Съществуващата визия от 2011 г. за музейно-културен и научно-изследователски център следва да бъде преразгледана и актуализирана, а на базата ѝ да се разработи подробен устройствен план (ПУП). Само след това е разумно да се мисли за изграждане на пристанищен терминал или друг голям инфраструктурен обект.

Собственост и управление

В момента част от имотите са прехвърлени на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ). По думите на Прахов първата крачка е тези терени да бъдат върнати в управлението на Министерството на културата, за да може политиката за опазване и развитие да се води от институцията, отговаряща за културното наследство.

Предизвикателства за разрастване на Центъра

Основните препятствия са двуслойни — инфраструктурни и институционални. Островът изисква инвестиции за адаптация на сгради, създаване на лаборатории, фондохранилища и адекватни условия за изследователска работа. Паралелно е нужна координация между няколко министерства, научни институции и международни партньори. Най-важно е да се изгради устойчив управленски модел, който съчетава научна дейност, опазване на наследството и достъп за обществеността.

Ролята на ИПН под егидата на ЮНЕСКО

Центърът за подводно наследство се трансформира в Институт за подводно наследство (ИПН) под надзора на ЮНЕСКО. Предстоят промени в устройствените документи и изменения в Закона за културното наследство. Това ще позиционира България като водеща страна в изследването и управлението на подводното културно наследство в Черноморския басейн, ще отвори възможности за международни проекти, финансиране, обмен на експерти и обучение на млади специалисти.

Конкретни научни и обществено-инфраструктурни ползи

Реализирането на цялостен център ще позволи пълен цикъл на работа с находките: теренни проучвания, консервация и реставрация в модерни лаборатории, сигурно съхранение във фондохранилища и публична експозиция. В момента липсва посетителски център, където обществото да се запознае с дейността на учените — обновената концепция обединява тези елементи на едно място.

Как институцията отговаря на критиките

Екипът на Института е част от експертната общност и споделя тревогите за съдбата на острова. Акцентът в политиката им е върху публичния диалог и прозрачността. Прахов подчертава, че изпълнението на концепцията ще превърне мястото едновременно в научен, образователен и обществен център. Съществува активна комуникация и координация с Министерството на околната среда и водите за съвместни проекти и научни програми.

Гражданска активност и петицията

Решението на Министерския съвет, което предизвика вълна от недоволство, показа, че обществото не остава безучастно към управлението на културното наследство. Петицията в подкрепа на цялостното развитие на острова остава активна и продължава да събира подписи, като мобилизира професионалисти от сферата на културата, науката и широка общественост.

Археологически открития край Созопол

Акваторията около Созопол е изключително богата. Сред находките са останки от праисторически селища (каменомедна и бронзова епоха), корабокрушения от различни исторически периоди, пристанищни структури и натрупвания от находки, които проследяват развитието на пристанищната дейност. Тези обекти доказват, че регионът е бил динамичен център на търговия и културни връзки от древността до наши дни.

Заплахи за подводното наследство

Рисковете са комплексни: климатични промени и промени в морската среда от една страна, и човешки дейности като дънно тралене, иманярство, строителни работи и замърсяване от друга. Черно море е уязвима екосистема и защитата на подводните археологически обекти изисква системно наблюдение, научни изследвания и по-строги мерки за опазване.

Перспективи за младите специалисти

Интерес сред младите хора има, но липсват достатъчно академични програми, инфраструктура и стабилно финансиране. Проектът за острова може да промени ситуацията, като създаде възможности за обучение, специализация и практика в международна среда — което е ключово за бъдещето на подводната археология в България.

В заключение: Успешното развитие на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ изисква върнато управление към Министерството на културата, актуализирана и публично одобрена концепция, изработване на ПУП и координиран междуведомствен подход. Само така може да се защити културното и природно наследство и да се реализира потенциалът на мястото като уникален научен и обществен център.