Бойко Ноев: Корупцията през последните 10–15 години подкопа армията и доверието в държавата

Танкoвете за Северна Македония — защита на държавността, не демонстрация на сила

Бившият министър на отбраната и ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България в НАТО до 1999 г., Бойко Ноев, припомни, че решението да се предадат танкове на Република Северна Македония не е било акт на показна военна мощ, а опит да се запази държавността в момент на сериозни вътрешни безредици. България е предоставила не само тежка техника, но и боеприпаси, хуманитарна помощ и други средства, защото институциите в Скопие не са успявали да овладеят ситуацията.

Съмнения преди поканата за НАТО и политиката на „готовност”

Според Ноев преди голямото разширяване на Алианса някои западноевропейски държави и представители в Пентагона се колебаеха дали да приемат седемте държави — балтийските страни, България, Словения, Хърватия и Румъния. Той припомни, че често са се търсили извинения да се отложи приемът: появявали се различни критерии и аргументи, понякога дори абсурдни, като това, че „имате твърде много танкове”.

Българската милитаризация — цената за обществото

Ноев върна спомените към края на Студената война, когато при преговорите за съкращаване на конвенционалните въоръжения България е декларирала огромни запаси — около 3 200 танка и 450 бойни самолета (без транспортната авиация), както и множество ракети, артилерийски системи и бронирани машини. Тези цифри са изненадали партньорите и, според него, дават основание да се попита какво е струвало това на българското общество и дали такъв ресурс е бил в интерес на народа.

Преходът през 90-те: поддръжка, мотивация и реална боеспособност

В началото на 90-те години военната техника е загубила оперативна годност, а войници са изпращани в отпуск, за да си набавят храна. Ноев подчерта, че боеспособността се доказва на бойното поле, а не с документи. В този период се появяват и призиви за „неутралитет”, които според него произлизат от носталгия по съветската система и нежелание за пълно интегриране в европейския и атлантическия пакт.

Армията като част от обществото — въпрос на доверие

Отношението към службата и към хората в униформа е ключово за успешното попълване на редиците. Ноев отбеляза: ако гражданите не вярват, че армията служи за защита на техния начин на живот и на близките им, мотивацията ще бъде ниска. Той посочи, че възстановяването на наборната служба по примера на Скандинавия е възможно само ако има реална обществена мотивация — чувството, че служиш за кауза, а не за да охраняваш интересите на отделни фигури или партии.

Корупцията — пречка пред доверието и службата

„Направили сме си страната на кочина в последните особено 10–15 години с тази безобразна корупция”, каза Ноев, обяснявайки, че корупционните практики са разрушили представата за чест и смисъл в службата. Той постави въпроса дали обществото иска да защитава интересите на олигархични или политически кръгове, вместо собствените си семейства и общности. Според него, ако хората бъдат убедени, че службата е въпрос на живот и здраве за техните близки, те няма да се поколебаят да защитават страната — както се случва в Украйна.

Структура, разходи и недомплект

Ноев изтъкна, че България отделя значителен човешки ресурс и бюджет за сектор „сигурност” — войници, полицаи, пожарникари и администрация — а ефектът върху икономиката и материалното производство е видим. Той постави под въпрос целта на армията от 35 000 души и обясни, че недокомплектът се дължи на остаряла техника и ниски заплати. Пример: механик-водач в армията получава по-малко от шофьор на градския транспорт.

Необходимост от реформи и „проветрение” в Министерството на отбраната

Бившият министър настоя за радикална промяна в ръководството на Министерство на отбраната и Генералния щаб — „пълно проветрение”, което да върне доверието и професионализма. Споразумението между служебното правителство и Украйна Ноев оцени като полезно предимно за България: страната може да извлече уроците, за които украинците плащат с кръв.

Бюджетният разрив и реалистичните цели

В заключение Ноев посочи, че разликата между финансовите възможности на държавата и реалните потребности на армията трябва да бъде решена смело. Той изрази притеснение от трайно двуцифрено недофинансиране — около 20% вече 6–10 години — и призова да се спрат илюзорните задачи и гоненето на количества, които не могат да се поддържат.

Неговата основна теза е, че модерната отбрана изисква не само техника и численост, но и обществено доверие, прозрачност и разумни приоритети, които да гарантират защитата на гражданите и функционирането на държавата.