Шестдесет години без Катя Попова: спомен за лиричната прима

Ранни години и музикално събуждане

Родена на 21 януари 1924 г. в Плевен в семейство на учители, Катя Попова израсна в атмосфера, пропита с опера. Още от дете свири на пиано, а като гимназистка е солистка в самодейни оперети и дори участва с Плевенския симфоничен оркестър. През 1944 г. е приета в Консерваторията в класа на проф. Мара Маринова – Цибулка и завършва с отличие през 1947 г.

Начало на голямата сцена

След спечелен конкурс за лирични сопрани Катя Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. като циркова танцьорка Есмералда в "Продадена невеста" от Сметана. Художественият съвет разпозна в младата певица качества за пълноценно лирично сопрано и ѝ поверява роли като Микаела в "Кармен", Керубино в "Сватбата на Фигаро" и Адина в "Любовен еликсир" (Доницети), които я утвърждават сред най-добрите в тази школа.

Маестро Асен Димитров и възстановяването на гласа

През 50-те години диригентът Асен Димитров създава плодотворна работна среда в операта и обръща индивидуално внимание на изпълнителите. Когато Катя Попова преживява сериозна гласова криза, маестрото я взема под своето крило, подпомага възстановяването и усъвършенстването ѝ и така тя отново изгражда всяка нова роля с музикална сигурност.

Върхове в репертоара

Първият голям артистичен успех е превъплъщението ѝ като Йоланта в едноименната опера на Чайковски — премиерата през февруари 1952 г. с диригент Асен Димитров и режисьор Михаил Хаджимишев е възприета като звездно събитие. Следва ролята на Маргарита във "Фауст" на Гуно (1955), запис от която е съхранен във фондовете на БНТ и до днес свидетелства за нейния изразителен, нюансиран и драматичен подход към текста и музиката.

Разнообразие и международно признание

Репертоарът ѝ включва както лирични, така и по-драматични и комедийни образи: Ана Райх в "Веселите уиндзорки" (Отто Николай), Памина в "Вълшебната флейта", Ема в "Хованщина", Ксения в "Борис Годунов", Половецка девойка в "Княз Игор", Лаурета в "Джани Скики", Софи в "Вертер" и особено Мими в "Бохеми", която показва нейния пълен артистичен и вокален потенциал и ѝ носи гостувания в чужбина.

Триумфите от 1957

1957 г. е ключова: с ролите на Манон (Жул Масне) и Наташа Ростова ("Война и мир" – Прокофиев) Катя Попова постига международен успех. Манон ѝ носи овации на Парижката Опера Комик, където критиката я посреща като истинско откритие; постановката на "Война и мир" под ръководството на Борис Покровски представя трупата успешно пред западна публика. След солов концерт в Рим българската певица е наречена „българската Рената Тебалди“ от местната критика.

Нов репертоар, награди и премиери

В началото на 60-те тя системно разширява репертоара си с Марженка ("Продадена невеста"), Лиу ("Турандот") и Татяна ("Евгений Онегин"), роли, които ѝ носят високи оценки и държавни отличия. Печели също конкурси в Букурещ и Прага. Композиторите Парашкев Хаджиев и Марин Големинов я избират за първи изпълнител на сопрановите партии в премиерните им опери "Луд Гидия" (1960) и "Ивайло" (1959), където нейното участие подкрепя успеха на новата българска музикална драматургия.

Трагичен край и спомен

На 24 ноември 1966 г. Катя Попова загива в самолетна катастрофа край Братислава, в разцвета на творческата си кариера. Инцидентът предизвика множество спекулации и конспиративни версии на времето; до днес някои връзват трагедията с политически събития и имена от епохата.

Случки и човешки спомени

Един личен елемент към историята: пианистът и астролог Трифон Силяновски предупреждава певицата да не пътува със самолет, но тя отхвърля предупреждението като суеверие. Напротив, друг голям диригент, Асен Найденов, според разказите го последва и така избегнал фатален полет.

Братовчедката ѝ Драга Мачуганска си спомня последния ѝ голям рецитал с Плевенския симфоничен оркестър: в отлично здраве, красива и обградена от възхищение, тя изглеждала като оперна принцеса — образ, който оставя впечатление у поколения млади певици.

Наследство

През 1966 г. Катя Попова е сред основателите на международния фестивал „Лауреатски дни“ в Плевен; от 1967 г. фестивалът носи нейното име и продължава да бъде сцена за млади таланти от страната и чужбина. Днес името ѝ остава символ на висока вокална култура, сценично обаяние и кратка, но ярка художествена траектория.

Нейният глас и сценично присъствие продължават да звучат в архивите и в спомените на тези, които са я слушали — доказателство за талант, който времето не успя да загаси.