Йовчев: F-16 не решават заплахата от балистични ракети — нужни са противоракетни способности

Регионалната сигурност в сянката на ескалиращия конфликт

Ескалацията в Близкия изток отново изведе на преден план въпросите за безопасността в Югоизточна Европа. В отговор на напрежението гръцки изтребители подпомагат охраната на българското небе, а в региона са разположени и елементи от противоракетните способности на НАТО, включително в Румъния.

Какво каза Цветлин Йовчев пред бТВ

Бившият председател на Държавна агенция “Национална сигурност” и ексминистър на вътрешните работи Цветлин Йовчев оцени предприетите мерки като сред малкото реалистични опции в настоящата обстановка. Според него въздушното патрулиране помага, но не покрива всички видове заплахи.

F-16 и балистични ракети: защо не са достатъчни

Йовчев заяви, че изтребителите от типа F-16 нямат необходимите възможности за ефективна защита срещу балистични ракети. В такива случаи приоритет имат специализираните противоракетни системи, които са в състояние да прихванат този тип цели. Въпреки това при масивно изстрелване на ракети дори тези системи могат да бъдат претоварени и да пропуснат някоя от заплахите.

Оценка на риска за България

По думите му в момента рискът от успешна атака върху България от този тип остава сравнително нисък, но не бива да се подценява. Допълнителна сигурност дава и защитният потенциал на съседни държави, сред които Турция, чиито отбранителни способности имат стабилизиращ ефект за региона.

Дългогодишни пропуски и уроци от войната в Украйна

Йовчев подчерта, че България е изостаналa с инвестициите в собствена противовъздушна отбрана. Съвременните конфликти демонстрират, че силна ПВО и локални антидрон системи са сред ключовите елементи за защита на националната сигурност.

Антидрон възможности — частични и разпокъсани

На територията на страната антидрон защитата е ограничена: налични са само отделни системи с малък обсег и функционалност. Йовчев разграничaва два основни типа заплахи — голямомащабни военни нападения с ракети или военни дронове и локални, целенасочени атаки със ръчно сглобени безпилотни апарати, насочени срещу критична инфраструктура или отделни обекти.

Защита на ключови обекти и уроците от Сарафово

Експертът отбеляза, че мерките за сигурност на летищата и други важни обекти не са достатъчни. Като негативен пример посочи атентата в Бургас (Сарафово) от 2012 г., чиито поуки според него не са доведени до пълно прилагане. Той препоръча специално внимание към представителствата на САЩ и Израел и към места със струпване на техни граждани.

Неотложни стъпки за повишаване на готовността

Йовчев призова институциите да извършат бързи оценки на риска, да актуализират плановете за сигурност и да внедрят ефективни системи за защита срещу дронове. Според него закъсненията във внедряването на тези мерки са неприемливи в сегашната обстановка.

Кадрови промени и ролята на полицията при избори

По темата за смяната на областни директори в МВР той напомни, че персоналните решения трябва да се базират на професионални критерии — оценка на резултатите и почтеността на ръководителите. Йовчев предупреди, че непрофесионални рокади могат да отстранят компетентни служители и да ги заменят с лица без нужните качества.

Относно ролята на полицията по време на избори, той посочи, че тя може да ограничa купувачество на гласове, но не е универсален инструмент за решаване на всички проблеми — например корпоративният вот и манипулациите в секциите изискват комплексни мерки извън единствено полицейска намеса.

Заключение

Според Йовчев, за да се гарантира сигурността на страната, са необходими целенасочени инвестиции в противоракетни и антидрон системи, професионално управление на кадровите промени и незабавни оценки на уязвимите обекти. Само така България ще подобри своята готовност пред съвременните хибридни и ракетни заплахи.