Лоялност в действие: как приближените на Тръмп използват кабинетните срещи

Какво показва анализът

Анализ на New York Times, цитиран от Independent, установява, че членовете на кабинета на президента на САЩ Доналд Тръмп отделят значително време по време на заседания да го хвалят, да защитават позициите му и да критикуват опонентите му. Изследването се базира на изказванията в салона на кабинета и показва, че средно едно от шест изречения на официалните лица има елемент на възхвала към президента или омаловажаване на неговите критици.

Кой води в похвалите

Според анализа държавният секретар Марко Рубио, който говори най-често по време на срещите, е най-активният похвалител. Заедно с вицепрезидента Джей Ди Ванс той често е посочван и като възможен наследник в политическия кръг на Тръмп. Рубио регулярно приписва на президента заслуги за постигане на международни споразумения и прекратяване на конфликти, твърдение, което повтаря системно.

Атаките към опонентите

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс се отличава като остър критик на политическите противници: едно от приблизително шест изречения от негова страна е пряка обида или атака към опонентите на Тръмп. По-общо, в откритите за медиите сесии позитивните коментари за администрацията често са съпроводени от отрицателни обръщения към бивши лидери и опоненти.

Медията в залата и публичният ефект

Традиционно заседанията на кабинета са закрити, за да се обсъждат чувствителни въпроси, но настоящият президент позволи на журналисти да присъстват, за да демонстрира работата на екипа и да даде възможност за въпроси. Въпреки това кръглата маса, която може да продължи часове, често се превръща в платформа за демонстрация на лоялност и политически послания в полза на администрацията.

Конкретни примери

На заседание от 29 януари 2026 г. администраторът на малкия бизнес Кели Лофлър отдаде на президента заслугата за помощ на хора, пострадали от природни бедствия, критикува губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм и бившия президент Джо Байдън, повтори твърдението, че са приключени осем войни, и увери, че американци са се наредили, за да благодарят на Тръмп.

През декември 2025 г. администраторът на EPA Лий Зелдин каза, че неговият екип „се справя добре” и описа президента като човек, „готов да поеме куршум за тази страна”. Много представители използват формулировки като „под ваше ръководство”, когато приписват успехи на своите отдели на лидерството на президента.

На 30 април 2025 г. бившият главен прокурор Пам Бонди заяви, че Тръмп е „спасил живота на 258 милиона американци” след изземване на около 22 милиона таблетки фентанил — твърдение, което предизвика вълна от реакции и съмнения относно проверката на фактите.

През декември 2025 година бившата министърка на вътрешната сигурност Кристи Ноем каза: „Господине, вие преживяхте сезона на ураганите без ураган. Вие държахте ураганите далеч.”

Външна политика и икономика

Рубио често настоява, че президентът заслужава по-голямо признание за външнополитическите си усилия. На заседание от 26 март 2026 г. министърът на финансите Скот Бесент защити решението за военни действия срещу Иран, като заяви, че то ще има положителен дългосрочен ефект върху американската икономика и обвини демократите, че подценяват президента.

Допълнителни обвинения към предшественика

На други срещи представители от администрацията изразяваха остри критики към предишните лидери. Примери от 30 април 2025 г. включват обвинения от министъра на отбраната Пийт Хегсет срещу Байдън за изтеглянето от Афганистан; от министъра на транспорта Шон Дъфи за предполагаемо увеличаване на разходите в инфраструктурните проекти; от директора на HUD Скот Търнър, че се поставят интересите на мигрантите пред тези на гражданите; и от директора на Службата за управление и бюджет Ръсел Воут — за растящи разходи за семейства.

Защо това има значение

Поведението в кабинета разкрива не само оперативни дискусии, но и политическа стратегия: срещите служат като място за укрепване на преданост, формиране на публични послания и изграждане на единен образ на администрацията пред медиите и обществото. Анализът подчертава как публичните изказвания на високопоставени служители могат да оформят възприятието за успехи, провали и отговорности в политическата арена.