Юлиан Попов: Необходими са системни реформи за справяне с наводненията

Бърз преглед

Честите интензивни валежи, редувани с продължителни засушавания, разкриват структурни пробойни в управлението на водите у нас, смята бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов. В коментар за последните наводнения в Централна и Северна България той подчерта, че без дългосрочна стратегия и координация щетите ще продължават да се повтарят.

Защо проблемът не се решава с „пачове“

Попов предупреждава, че реакциите, които се задействат само след настъпване на бедствието, са неефективни. По думите му чистенето на речните корита и спонтанните аварийни мерки не са достатъчни. Реките трябва да се разглеждат цялостно – от извора до устието, а не само участъчно да се „коригират“ или бетонират.

Грешки в инженерните решения и урбанизацията

Много от проблемите произтичат от стари и неправилни инженерни намеси: канализиране на речни корита, строителство върху естествени отводнителни площи и мостове, които ограничават проводимостта. Като пример Попов посочва Орлов мост и презастрояването в подножието на Витоша, където естествената ретенция като Боянското блато се обезсмисля от строителство.

Роля на застрахователите и държавата

Според Попов активното участие на застрахователния сектор би променило модела на управление на риска – компаниите проверяват, контролират и настояват за добри практики, защото това е в техен интерес. Той добавя, че държавата трябва да се намесва предимно в най-критичните случаи, а не да поема всички разходи при всяко локално наводнение.

Координация и данни

Децентрализацията след 1989 г. е оставила разпокъсан механизъм за управление на водите, без достатъчно синхрон между институциите. Липсват системни данни и анализи — всяко бедствие „изненадва“ властите, въпреки наличието на добри прогнози от Националния институт по метеорология и хидрология, които според Попов трябва да се използват по-ефективно.

Климатът и рисковете за туризма

Попов свързва зачестилите екстремни валежи с климатичните промени и предупреждава за потенциално катастрофални последици в туристически райони, особено по време на активен сезон. Той припомня, че при наводнения в пиков период жертвите и материалните загуби биха могли да бъдат значително по-големи.

Кризата с водоснабдяването

Проблемът с липсата на вода не е само климатичен, а и управленски: в някои населени места загубите по мрежата достигат 50–80%. Попов дава пример с Плевен, където годишните валежи представляват многократно повече вода от годишната консумация на града, но тези ресурси не се улавят и използват ефективно за напояване или битови нужди.

Какво предлага Попов

В заключение той призовава за цялостна реформа в управлението на водите, която да комбинира модерни инженерни решения с природосъобразни подходи. „Не е достатъчно да минем с машина и да почистим речния канал — това не е решение“, обобщава бившият министър, настоявайки за системен, проактивен и дългосрочен план за намаляване на риска от наводнения и загуби на вода.

Ключови насоки за действие

• Разработване на национална стратегия за управление на водите и наводненията.
• Включване на застрахователния сектор в оценката и контрола на риска.
• Диагностика на реките по цялото им течение и преминаване към природосъобразни решения.
• Инвестиции в обновяване на водната инфраструктура и намаляване на загубите по мрежите.
• По-добро използване на прогнози и данни чрез засилена координация между институциите.