Сребрин Илиев: Фалшивият мед — вреди, причини и възможни решения

Защо пчелите са критични за хранителната ни сигурност

Пчелите не са просто производители на мед — те са ключов елемент в екосистемите и в хранителната верига. Над 70% от растенията, зависещи от насекомите-полинизатори, не могат да съществуват без опрашване, а при много хранителни култури качеството и добивът зависят пряко от ефективността на опрашването. Само зърнените култури са относително независими от този процес.

Какво се случва с опрашителите в Европа и България

Спадът на естествените опрашители е реален и значим. Един германски институт посочи, че в ЕС са изчезнали стотици видове опрашители, което доведе до европейски инициативи за тяхното опазване. В резултат беше наложен регламент за възстановяване на природата, според който всяка държава членка трябва да приеме национален план до 30.09.2026 г. В България отговорност за това има Министерството на околната среда, но до момента браншовите организации не са били активно ангажирани в подготовката на такъв национален план.

Финанси, управление и нерешени проблеми

Средствата, предвидени за борба с болестите и агресорите в пчелините, останаха в голяма степен неизразходвани — факт, който сочи както организационни пропуски на държавните институции, така и проблеми в поведението на част от пчеларите. Някои от тях разпространяват непроверени домашни „рецепти“ за лекарства срещу болести по пчелите, а масовите обучения често не са достатъчно целенасочени и ефективни.

Особено тревожно е, че държавни структури са допуснали пчелари да правят изследвания, които по логика трябва да се изпълняват от производителите на ветеринарни лекарствени продукти — например тестове за резистентност. Това компрометира контрола и подкопава усилията за устойчиво управление на здравето на пчелните семейства.

Обучение и професионализъм: какво липсва?

Понятието „професионален пчелар“ често се използва некоректно. В икономически смисъл такъв е земеделският производител, чийто основен доход идва от пчеларството — в България това условно се свързва със стопанства над 150 пчелни семейства. Но по-важният аспект е отговорното, професионално отношение към пчелите, независимо дали става дума за голям или малък пчелин.

Висшите учебни заведения вече предлагат специализации и магистратури по пчеларство, но масовите обучения, които достигат до много пчелари, често не дават конкретни и приложими знания. Най-ефективни са специализираните курсове, организирани от браншови организации и системи за споделяне на знания в земеделието (подобни на АКИС), които обаче не бяха добре интегрирани в държавните интервенции за техническа помощ.

Климат, пестициди и интензивно земеделие

Климатичните промени водят до нарушаване на биологичните цикли, а нерегламентираните пестициди и неправилните пръскания имат остър негативен ефект върху пчелните семейства. Интензивното растениевъдство и преминаването към монокултури намаляват наличността и разнообразието на храната за пчелите, което допълнително отслабва популациите им.

Фалшивият мед — двупосочна вреда

Фалшивият или силно фалшифициран мед е голям проблем и за пчеларите, и за потребителите. Когато на пазара се появяват евтини имитации, реалните производители не могат да реализират своя продукт и са принудени да намаляват или да излизат от бизнеса. Това намалява опрашителния потенциал и застрашава производството на местни храни.

От друга страна, потребителят получава продукт с по-ниска хранителна стойност, а понякога и с нездравословни добавки. Технологиите за фалшификация са напреднали — съвременните смеси от захарни сиропи могат да преминат стандартните физикохимични тестове, затова браншовите организации настояват за акредитация на по-модерни методи на анализ като ДНК-идентификация и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Как може да се разпознае истинският мед?

За обикновения потребител това е много трудно — органолептичният (визуален и вкусов) тест често не е достатъчен, а наличието на сертификат в магазина не гарантира липса на високотехнологични фалшификати. Затова е важно да се работи на ниво сертифициране и лабораторни методи, а също и да се подкрепят местните малки производители чрез проследимост и прозрачност в търговията.

Какъв е „полезният“ мед?

Истинският полезен мед е продуктът, добит от нектара, събран и обработен естествено от пчелите. Колкото по-ясно и разнообразно е цветното пасище, което пчелите посещават, толкова по-богат е медът на полезни съставки. Полифлорният (многоцветен) мед обикновено носи по-широк спектър от полезни вещества в сравнение с монофлорните сортове (например слънчогледов мед). Затова често се препоръчва използването на продукти, описвани като „Букет“ — те отразяват разнообразието на нектара, събран от пчелите.

Кратки изводи и препоръки

• Необходими са адекватни национални политики и активно включване на браншовите организации при изработване на плана за опазване на опрашителите до крайния срок.
• Трябва да се подобри контролът и да се въведат нови методи за анализ на меда (ДНК, ЯМР).
• Обученията за пчелари трябва да бъдат практични, специализирани и приложими, а не формални.
• Защитата на опрашителите минава през по-добри агроекологични практики, ограничаване на нерегламентирани пестициди и подкрепа за пчеларството като част от устойчивото земеделие.

Това накратко са основните теми и аларми, които представи председателят на Националния браншови пчеларски съюз в разговор за текущото състояние на сектора и предизвикателствата пред българското пчеларство.