Министерството пое управлението на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ — перспективи и рискове
Островът срещу Созопол: възможности, отговорности и обществен контрол
Островът „Св. св. Кирик и Юлита“ от години е сред най-обсъжданите, но и най-пренебрегваните културно-исторически обекти по българското крайбрежие. Намиращ се в морето срещу Созопол и притежаващ богат археологически и научен потенциал, той дълго бе обект на спорове между институции, инвеститори и гражданско общество. След ново административно решение управлението на острова бе възстановено в Министерството на културата, което отново поставя въпроса за неговото бъдеще — като център за култура, наука и туризъм или като нереализиран потенциал.
Разговор с Добромир Гюлев
– На какъв етап са в момента процедурите по собствеността и управлението на острова?
Към момента собствеността върху острова е изцяло държавна, а формалното управление е възложено на Министерството на културата. Това стана след отмяната на Решение №60 на Министерския съвет от 21.01.2026 г. и последващото Решение №274 от 9 април 2026 г., с което служебното правителство предостави за безвъзмездно управление поземлен имот с идентификатор №67800.501.622. Този имот преди това бе предоставен за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ).
– Каква е ролята на Областната администрация и как се координирате с държавата и Общината на Созопол?
Областната администрация на Бургас, чрез моята позиция като бивш областен управител, бе активна в процеса по отмяна на предходното решение за предоставяне на част от острова на ДППИ. Поддържам постоянен контакт с Министерството на културата: на 12 май 2026 г. изпратих официално искане за пълна информация за водените до този момент разговори за бъдещето на острова. От Министерството имам уверение, че при формиране на междуведомствена работна група Областна администрация – Бургас ще има свой представител.
– Има ли вече готов план за развитие, който да запази автентичността на острова?
Действителният план за развитието датира от 2011 г. Между институциите – Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите и Центъра за подводна археология — вече са проведени първите разговори за неговото актуализиране. Очаква се в скоро време да бъде официално създадена междуведомствена работна група, включваща и представител на Областна администрация – Бургас, както и експерти от научни институции.
– Какво прави настоящата ситуация различна от предишните опити?
- Политическа стабилност: При възможност за по-устойчиво планиране е по-реалистично да се осигури необходимото финансиране и дългосрочна визия.
- Широка обществена подкрепа: Силната реакция срещу разделянето на острова и предоставянето на част от него за управление на ДППИ показа, че интересът към културен и научен проект е обществен приоритет.
– Какви инвестиции ще са нужни и има ли международен интерес?
Размерът на необходимите инвестиции зависи от мащаба на ревизирания идеен проект и от решението дали островът ще съчетае туристическа, културна и научна функция. Към момента е рано да се даде точна цифра, но е ясно, че проектът може да привлече и международен интерес, особено ако бъде структуриран като научен и изследователски център с международни партньорства.
– Може ли островът да работи целогодишно, а не само през сезона?
Да. Комбинацията от археологическа стойност и възможности за научни изследвания (морска биология, ихтиология, екология, замърсявания, физика на морето) може да превърне острова в привлекателна целогодишна дестинация. С добра програма и устойчиво управление той може да стане и научен център, привличащ експерти от България и чужбина.
– Какви са рисковете от подмяна на обществените цели с частни икономически интереси?
Рискът е реален — атрактивното местоположение и натискът от бързоразвиващия се Созопол увеличават опасността от търсене на бърза икономическа изгода. Гаранции за прозрачност могат да се постигнат чрез ясно дефинирани държавни политики, обществен контрол и включване на научната общност в процесите на планиране и контрол. Обществената бдителност е ключова за запазване на обществените интереси.
– Как островът може да влезе в регионалната стратегия за развитие?
Проектът трябва да бъде държавен приоритет и част от по-широка държавна стратегия за културен и археологически туризъм по черноморското крайбрежие. Островът може да стане централна точка в маршрут, който включва нос Хрисостира (“Червенка”), Акве Калиде в Бургас, Месембрия, нос Калиакра и други забележителности. Такъв обединен туристически продукт би помогнал да се удължи сезонът и да се повиши привлекателността на целия регион.
В заключение, бъдещето на „Св. св. Кирик и Юлита“ зависи от създаването на ясна, прозрачна и дългосрочна стратегия, която да съчетава културното наследство с научния потенциал и устойчивия туризъм. Ключови са държавната отговорност, междуинституционалната координация и силният обществен контрол.