Николай Колев — символ на непокорството: 75-ата годишнина

Спомен за един непримирим глас

На 4 май 2026 година щеше да се отбележи 75-ата годишнина от раждането на Николай Колев — известен с псевдонима Босия — една от най-разпознаваемите и противоречиви фигури в съвременната българска история. Починал на 29 август 2023 г., той остана в обществената памет като постоянен критик на властта и защитник на гражданските права.

Ранен живот и образование

Роден на 4 май 1951 г. в Стара Загора, Колев завършва Руска езикова гимназия в родния си град и продължава образованието си в Софийския университет, където изучава руска филология до III курс.

Семейство

Баща е на пет дъщери — личен аспект от живота му, който рядко влизаше в центъра на медийния интерес, но дава представа за човешката му страна.

Дисидент и синдикален лидер

През годините преди 1989 г. Колев многократно попада в затвора — както в Старозагорския, така и в Софийския затвор — заради политическата си дейност и критични епиграми, адресирани до тогавашното ръководство на страната. След промените участва в създаването на първия независим синдикат в България (познат като НС „Подкрепа“ — по-късно се отделя) и става председател на Независимото дружество за защита правата на човека (1990–1992).

Форми на протест

Колев придоби широко внимание с множеството си гладни стачки — формата на гражданско недоволство, с която често настояваше за оставки и реформи. Най-значимата му кампания бе през 2018 г., когато гладува повече от 80 дни, изисквайки оставката на тогавашния транспортен министър заради схеми с фалшиви шофьорски книжки.

Публични реакции и крайни акции

Един от по-резонансните инциденти бе през 2012 г., когато беше арестуван след като замери сградата на парламента с домат в знак на протест срещу това, което определи като „корумпиран парламент“. Подобни действия изостряха дебатите около методите му — част героизирани от поддръжници, част осъждани от критици.

Прозвище и творческо наследство

Псевдонимът „Босия“ идва от дългогодишния му навик да отказва да носи чорапи дори в студено време — жест, който се превърна в символ на неговото непреклонно отношение към формите и нормите на обществото. Като автор създаде множество стихове, епиграми и сатирични разкази; публикува в независими издания и поддържаше активен блог, в който непрекъснато критикуваше политическата сцена.

Наследство

Често наричан „гласът на безгласните“, той не пестеше критики към политици от всички цветове и не се колебаеше да влиза в открити конфронтации и с дипломати. Независимо дали го смятаха за герой или за провокатор, делото му остави траен отпечатък в обществените дебати за граждански права, корупция и формите на протест в България.

Кратки факти

• Роден: 4 май 1951 г., Стара Загора
• Починал: 29 август 2023 г.
• Образование: Руска езикова гимназия; руска филология в СУ (до III курс)
• Позиции: Създател на първия независим синдикат; председател на Независимото дружество за защита правата на човека (1990–1992)
• Известен с: гладни стачки, протестни акции и сатирично творчество

Независимо от оценките, обществото продължава да дискутира методите и посланията му — знак за това, че образът на този интелектуален бунтар остава жив в публичното пространство.