Европейски бюджет в растеж: какво означава това за България според Петър Ганев

За какво настоява България и защо това тревожи

България се присъедини към групата „Приятели на кохезията“ и отстоява идеята за по-голям европейски бюджет с цел повече средства за сближаване и региони. На пръв поглед това е логична стратегия: повече пари от Брюксел означават повече инвестиции в инфраструктура и качество на живот. Но зад това искане стоят и важни геополитически и фискални последици, които не бива да се пренебрегват.

Какви са цифрите?

За периода на членство в ЕС от 2007 до 2025 г. (19 години) България е внесла в общия бюджет общо около 10,9 млрд. евро, а е получила безвъзмездно приблизително 27,7 млрд. евро. Това означава, че за всяко евро, което страната влага, се връщат средно 2,54 евро под формата на кохезионни средства и инвестиции в региона.

Защо правителството подкрепя по-голям бюджет?

Този положителен баланс е очевиден стимул за българската администрация да търси по-голям общ бюджет, особено за фондовете за сближаване — логика, която цели увеличаване на ресурсите за развитие. Участието в „Приятели на кохезията“ следва точно тази цел.

Къде е уловката?

Основната мисия на ЕС обаче не е просто преразпределение на средства от по-богатите към по-бедните. Фундаменталният смисъл на съюза е гарантирането на мира, сигурността и благосъстоянието в Европа чрез икономическа интеграция — най-вече чрез функционирането на единния пазар. Ползите от вътрешните свободи и конкурентоспособността, които дава единният пазар, често превъзхождат чисто фискалните ефекти от средствата за кохезия.

Какво означава по-голям бюджет в практиката?

Разширеният европейски бюджет задължително предполага и нови собствени приходи за ЕС — тоест по-голяма фискална централизация. Натискът за увеличаване на бюджета обикновено върви ръка за ръка с идеи за нови европейски данъци и дори споделен дълг. Това не са абстрактни заплахи: те са записани в позициите на групите, които искат повече кохезия.

Конкретни рискове за България

Изследване и „Алтернативен бюджет на ЕС“, публикувано от ИПИ и европейски партньори, посочва, че по-големият бюджет не гарантира автоматично по-силна Европа и дава конкретни примери за потенциални негативни ефекти:

• Ново общоевропейско корпоративно облагане (CORE) би засегнало над 300 големи компании в България, които биха плащали допълнителен данък независимо от това дали имат печалба за годината.
• Предложение част от приходите от акцизи върху тютюневите изделия — до 15% — да се пренасочват към бюджета на ЕС. България би била сред най-засегнатите страни, защото в значителна степен разчита на тези приходи в националния си бюджет.

Какви алтернативи се обсъждат?

Ако една идея за нов данък не бъде приета, Европейският парламент често настоява тя да бъде заменена с друга. Сред възможните „собствени ресурси“ на ЕС са такси върху цифрови услуги, криптоактиви, онлайн хазарт, екологични механизми и др. Това означава, че при приемане на по-голям бюджет страните-членки могат да бъдат изправени пред поредица от нови международни данъчни задължения и по-голяма зависимост от централния европейски фиск.

Каква трябва да е българската позиция?

Логично е България да търси допълнителни средства за развитие. Но позицията на страната не бива да се изчерпва само с искания за повече кохезия. Нужно е по-задълбочено договаряне, което да отчита защита на конкурентните предимства на икономиката — тези предимства, които идват от единния пазар и които носят устойчив растеж в дългосрочен план.

Нови европейски данъци, споделен дълг и засилена фискална централизация могат да подкопаят точно тези конкурентни предимства. Затова стратегическата цел трябва да бъде не само повече пари, а Европа, в която българските силни страни дават многократно по-голям резултат.