Електроиндустрията води износа, но среща остра конкуренция и недостиг на работници

Кои сектори водят в износа

За десета поредна година електроиндустрията запазва първенството по дял в износа — 11% от общия обем. Следват секторът „Мед и изделия от мед“ с 9% и „Машини, апарати и механизми“ с 7.6%.

Основни пазари и зависимост от Германия

Българските електронни и електрически изделия се пласират предимно на европейския пазар: 71% от износа отива към държави от ЕС. Най-големият клиент е Германия — около 23% от продукцията. Това означава, че икономическите колебания във ФРГ силно влияят върху развитието на българската електроиндустрия.

След две години рецесия в Германия през 2023–2024 г., през 2025 г. е отчетен слаб растеж от 0.2%, което дава известни основания за оптимизъм, но ефектът върху нашите предприятия засега е ограничен.

Статистика за износа и производството

Общият обем на износа в сектора за миналата година е близо 6 млрд. евро. В същото време се наблюдава спад в производството в преработващите отрасли, като най-тежко е ударена автомобилната индустрия — производството там е намаляло с около 20%.

Интересен контраст е, че в някои сегменти производството на електрически уреди е нараснало с около 60% — растеж, ограничен до отделни ниши, а не равномерно за целия сектор.

Водещи продуктови групи

Сред водещите класове в електроиндустрията остават електрическите авточасти, електроразпределителни апарати, съоръжения за енергетиката и битовите електроуреди (включително акумулатори и батерии).

Две основни предизвикателства

Ръководството на бранша очертава два ключови проблема, които застрашават бъдещето на сектора:

• Засилваща се конкуренция от Азия: Продукцията от Китай и други азиатски държави често се предлага на по-ниски цени, подпомагана от сериозни субсидии. Това затруднява българските производители да пробият пазари извън Европа и дори поставя под риск участието им в обществени поръчки — над 60% от техните договори у нас се печелят от фирми от трети страни.
• Недостиг на работна сила: Липсата на достатъчно квалифицирани кадри е системен проблем. Част от фирмите се ориентират към внос на работници от трети държави, но това създава нови административни пречки — например затруднения при преместване на служители между заводи, регистрирани като отделни юридически лица.

Предложения и мерки от бизнеса

Като една от възможните стъпки бизнесът предлага да се върне практиката, според която минимум 51% от стоките и услугите по обществени поръчки трябва да бъдат произведени в Европа или в държави със специални търговски споразумения с ЕС. Според представители на индустрията това не би нарушило конкуренцията, а би създало равни условия за местните производители и би им позволило да станат по-конкурентоспособни на външните пазари.

Образование, социална политика и дългосрочни рискове

Предприемачите посочват и недостатъчна яснота в образователната политика: държавата не дефинира ясно какви кадри са необходими, което затруднява подготовката на млади специалисти. Дуалното обучение се разглежда като частично решение, но не може да замести ясни държавни политики и системни реформи.

Ако не бъдат взети мерки срещу нелоялната конкуренция и не се реформира пазарът на труда, текущите негативни тенденции — свиване на износа и производството в някои сегменти — могат да се задълбочат.

Заключение

Електроиндустрията остава водещ експортен сектор, но предизвикателствата са реални и структурни: ценовата конкуренция от Азия и хроничният недостиг на работна сила. Бизнесът призовава за целенасочени политики — от защита при обществени поръчки до реформа в образованието и облекчаване на процедурите за мобилност на чуждестранни работници — за да се запази и развие потенциалът на сектора.