Конституционна промяна като ключ към независимостта на Армения от Кремъл

Апостол Апостолов, журналист

Резултатите от изборите и политическата картина

На 7 юни 2026 г. в Армения се състояха парламентарни избори, при които управляващата партия „Граждански договор“ запази водещата си позиция, получавайки 49,81% от гласовете. Този резултат осигури на Никол Пашинян продължаване на властта, но не и т.нар. конституционно мнозинство — праг, необходим за самостоятелно стартиране на промени в основния закон.

Защо конституционната реформа е решаваща

Промените в конституцията са централни за окончателно и устойчиво мирно уреждане между Баку и Ереван. Действащият преамбул включва позоваване на „Декларацията за независимост“, в която сред целите на държавата се споменава обединение с Нагорни (Карабах). Този текст може да бъде използван от реваншистки среди в Армения като правна основа за претенции, въпреки че през десетилетията до 2023 г. Съветът за сигурност на ООН разглеждаше Карабах като незаконно окупирана територия на Азербайджан.

Опитите за вграждане на напрежение и ролята на Москва

Проруски настроени политически фигури и сили, които открито получават подкрепа от Русия, биха имали интерес от запазване на регионалната нестабилност. Такива сегменти в арменския елит биха могли да използват конституционния преамбул, за да легитимират агресивни политически и военни опции. На изборите обаче реваншистките платформи претърпяха поражение: партията на милиардера Самвел Карапетян „Силна Армения“ остана втора, а блокът около бившия президент Роберт Кочарян — трети, без да получат възможност да рестартират влиянието си и да диктуват посоката на държавата.

Медийният дискурс и стратегията на Кремъл

Кремъл и свързаните с него медии веднага акцентираха върху факта, че „Граждански договор“ не е преминала психологическата граница от 50%, представяйки това като политически провал на прозападноориентирания премиер. Независими източници, включително журналисти от рускоговорящи медии, посочват, че такъв медиен фокус е елемент от по-широка стратегия — поддържане на напрежение, което запазва руското геополитическо преимущество в Южния Кавказ.

Кой печели и кой губи от нестабилността

Мирен договор между Азербайджан и Армения би бил в интерес на регионалните държави, както и на Турция, ЕС и САЩ. За Москва, която в продължение на три десетилетия използваше ролята си на посредник и арбитър, такова споразумение би означавало значителна загуба на влияние. Британският всекидневник The Financial Times вече отбелязваше през 2025 г., че Русия е поддържала конфликта „в замразено състояние“, ползвайки военното си присъствие и медийни канали за натиск върху страните в региона.

Защо „мир в сегашния му вид“ не е решение

Някои проруски и европейски гласове ще настояват за бързо подписване на договор „в сегашния му вид“ — без съпътстващи конституционни промени в Ереван. Такъв подход би запазил правната и политическа неяснота, която може да възроди конфликта в бъдеще. Истинската цел на дългосрочния мир трябва да бъде рестарт на взаимоотношенията между народите чрез откритост, сигурност и икономическо сътрудничество, а не просто прекратяване на военните действия.

Конституцията като средство за икономически растеж и отваряне

Премиерът Никол Пашинян многократно е изразявал разбиране за необходимостта от конституционни промени, които да отразят съвременните реалности и да премахнат текстове, подхранващи ретроградни сценарии. Близо 50% от гласовете за неговата партия показват, че значителна част от обществото е готова за промени. Въпреки отсъствието на абсолютна парламентарна подкрепа, Пашинян може да инициира реформа чрез съюзи с част от опозицията — именно тази възможност ще бъде обект на интензивно противопоставяне от заинтересовани външни сили, посочва европейският аналитичен център EUISS.

Заключение: правни промени за регионално развитие

Армения се нуждае от конституция, която да работи за бъдещето — не от правна рамка, закотвяща държавата в политическа логика от края на XX век. Карабах вече не е предмет на преговори в същия формат, а откриването на регионални комуникации — железопътни и пътни коридори — е ключът към икономическия подем и преориентацията на страната към Европа. Ако арменското общество действително желае мир, просперитет и по-тясна интеграция с регионалните и европейските пазари, следващата стъпка е премахване от правния порядък на фактори, които поддържат конфронтацията, и концентриране върху националното развитие.