България

Финансите в условия на криза: балансирани мерки и рискове за икономиката

Какво стои зад скока на горивата

Обявеното от президента Тръмп двуседмично примирие с Иран донесе кратко успокоение, но основният двигател на поскъпването на горивата остава военният конфликт в Близкия изток. Това обясни служебният министър на финансите Георги Клисурски в ефира на предаването „Здравей, България“. Според него, именно ескалацията в региона е най-силният фактор за растежа на цените на петрола и следователно за по-високите цени на бензиностанциите у нас.

Дали временното примирие ще промени пазара?

Клисурски посочи, че евентуално намаление на напрежението може да доведе до поевтиняване на петрола, но предупреди за голямото „но“: ще се запази ли примирието и как ще реагират пазарите след двуседмичния период. От началото на конфликта през март световните цени достигнаха над 100 долара за барел, а в последните 30 дни в България се наблюдаваше почти ежедневен ръст на цените на горивата. Министърът очаква евентуално понижение да бъде по-скоро плавно, отколкото рязко.

Фискални разходи и прогнози за растеж

Кабинетът предвижда около 125 милиона евро допълнителни разходи под формата на помощи заради високите горива. Според Клисурски прогнозите за растежа на БВП са ревизирани надолу с около половин процент: ако преди се очакваше растеж от приблизително 3,2% на годишна база, сега прогнозата е между 2,6% и 2,7%. Този спад от половин процент се оценява на около половин милиард евро загуби за икономиката, при допускане, че цената на петрола няма да надвиши 125–150 долара за барел.

Подходът на служебното правителство

Относно мерките на служебния кабинет – обозначени с името „Гюров“, министърът заяви, че е търсен балансиран курс. Целта не е просто да се намери средна позиция между крайностите, а да се следват препоръките на Европейската комисия и Европейската централна банка, които базират съветите си на опита от 2022 г. и препоръчват таргетирани мерки, насочени към най-уязвимите домакинства и ключови сектори.

Защо намалението на ДДС не е предпочитано решение

Клисурски напомни, че ЕК препоръчва избягване на широки мерки, обхващащи всички граждани или сектори. По неговите думи намаляване на ДДС за горивата не би било ефективно: опитът от 2022 г. показа, че при снижаване на ДДС за определени стоки (като ресторантьорски услуги или хляб) не се постигна осезаемо намаление на крайните цени за потребителите. Вместо това бюджетните приходи намаляха, а част от облекчението остана при търговците.

Крайна бележка

В условията на глобална несигурност финансовото ведомство залага на целеви, ограничени помощи, като наблюдава внимателно развитието на международните пазари и възможните сценарии за промяна на цените на петрола.