Вълканов: Настоящите държавни мерки за контрол на цените са проблемни и изискват корекции

Критична оценка на мерките за овладяване на цените

Предложенията на държавата за ограничаване на цените в сегашния им вид крият риск да бъдат контрапродуктивни и затова следва да бъдат преразгледани и частично оттеглени, заяви Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. По думите му някои от мерките изглеждат така, сякаш са подготвени в интерес на отделни пазарни участници, което поражда сериозни притеснения.

Вълканов обясни, че административните вмешателства няма да разрешат дългосрочните структурни проблеми на производителите. Даването на символични допълнителни суми в краткосрочен план не гарантира, че те ще бъдат инвестират в модернизация или повишаване на продуктивността – може лесно да бъдат изразходвани за потребление, вместо да подобрят конкурентоспособността.

Той припомни, че основните проблеми в земеделието са натрупвани през последните 30 години, много преди появата на големите търговски вериги в страната. Това прави невъзможно бързото им решаване с административни регулации, които не променят фундаменталните причини за ниската ефективност в сектора.

Цитирайки данни на Националната агенция за приходите, Вълканов посочи, че от над 4 000 проверки за необосновано повишение на цените едва под 10% са доказаните случаи, а в големите вериги такива нарушения практически не са установени. Той постави логичния въпрос: ако има необосновани надценки, защо не се проследи по-дълбоко веригата на снабдяване — нещо, за което в момента НАП няма необходимите правомощия.

Какво предлага експертът

Според Вълканов полезните действия не са в ограниченията, а в запазване на конкуренцията и свободата на договорните и преговорните отношения между участниците във веригата. Като практически насоки той посочи:

• Подсилване на конкурентната среда, вместо налагане на административни лимити;
• Разширяване на възможностите за коопериране и обмен на know‑how с партньори от Западна Европа;
• Оценка и реформа на начина, по който се разходват значителни средства за сектора „Земеделие“, за да има реален и измерим ефект;
• Приспособяване на политиките към дългосрочни структурни реформи, а не към бързи и лесни административни решения.

В крайна сметка, заключи Вълканов, подобрението в сектора изисква системни, целенасочени и често дългосрочни мерки, а не временни правила, които могат да изкривят пазара и да обслужват тесни интереси.