Кухненските гъби — скрит източник на микропластмаси

Резюме на изследването

Ново проучване от Университета в Бон показва, че обикновените гъби за миене на съдове отделят микропластични частици при нормална употреба и така допринасят за замърсяването на водните системи.

Какво точно се изследваше

Учени анализираха износването на три популярни типа гъби при ежедневна употреба: европейски модел с абразивен слой, пяна и текстил, типична северноамериканска гъба с абразивна повърхност и пяна, и „органична“ гъба, изработена основно от растителни влакна.

Съдържание на пластмаса

Проучването установи значителни разлики в дяла на пластмасовите материали: европейският модел — около 59,3%, северноамериканският — 41,9%, а органичният вариант — само 15,9%.

Количества отделени микропластмаси

Доброволци използваха гъбите в продължение на няколко седмици в домашни условия; след това гъбите бяха претеглени и анализирани. Резултатите показват, че всички те губят материал и отделят микропластмаси. По данни от изследването:

• европейският модел отделя средно около 19 mg микропластмаси на ден;
• северноамериканският — около 5 mg на ден;
• органичната гъба — около 4 mg на ден.

Пресмятанията показват, че годишно на човек може да се отделят между 0,68 и 4,21 грама микропластмаси, в зависимост от вида гъба. При масово използване на най-замърсяващия тип емисиите могат да достигнат до 355 тона годишно за една държава.

Екологичен и здравен контекст

Макар пречиствателните станции да улавят значителна част от частиците, все пак количества достигат до реки, езера и морета. Микропластмасите вече са откривани в океанските дълбини, полярни ледове, дъжд, човешка кръв, бели дробове и плацента.

Дългосрочните последици за здравето все още са обект на изследвания, но нарастващ брой проучвания свързват микропластмасите с възпаления, клетъчни увреждания и потенциални нарушения в работата на органи. През 2024 г. изследване показа, че някои микропластични частици могат да ускорят разпространението на ракови клетки в червата в лабораторни условия.

Сравнение с другите въздействия от миенето на съдове

Авторите отбелязват, че основният екологичен отпечатък при ръчното миене идва от потреблението на вода — между 85% и 97% от въздействието се дължи именно на използваната вода, а не на микропластмасите.

Препоръки за намаляване на вредата

• Използване на гъби с ниско съдържание на пластмаса или от растителни влакна.
• Пестене на вода при ръчно миене и удължаване срока на ползване на гъбите, когато е безопасно.
• Периодична дезинфекция и смяна на гъбите, за да се избегне натрупване на бактерии и плесени — гъбите често са сред най-замърсените предмети в домакинството.

По-широка гледна точка

Проблемът надхвърля домакинствата: големи наводнения могат да пренесат натрупаните микропластмаси от речните дъна към морето — проучване от Университета в Манчестър показа, че до 70% от натрупаните частици в реките могат да бъдат изнесени към океана след сериозни наводнения. Това подчертава, че борбата с микропластмасите трябва да включва както големите индустриални източници, така и ежедневни предмети като кухненската гъба.

Като цяло изследването напомня, че и най-дребните ежедневни предмети могат да имат значителен ефект върху околната среда, когато се разглеждат в мащаб.