Как Христо Ботев превзе парахода Радецки през май 1876 г.

Отвличането на „Радецки“ — кратка ретроспекция

На 29 май 1876 г. австро-унгарският параход Радецки плава по Дунав по своя редовен курс, натоварен със стока и пътници. Около 12:30 часа корабът е спрян от неочаквана акция — на палубата излизат Христо Ботев, Димитър Икономов и Никола Войновски, облечени в униформи и въоръжени: сабя в дясната ръка и револвер в лявата.

Сигналът, който промени съдбата на кораба

Три свирки от параходната тръба са знакът: четниците се преобличат мигновено, хвърлят старите дрехи, разбиват сандъците и изваждат оръжията. Остарялите пътници от първа и втора класа са затворени с цел да се избегнат инциденти. Войновски подрежда хората в две редици, а Ботев заема място пред тях — Радецки е под техен контрол и капитанът, Дагоберт Енглендер, няма какво друго да направи освен да се подчини на исканията им.

Пътуването до българския бряг и изборът на водач

На 16 и 17 май (28 и 29 май по нов стил) около 200 български четници от различни румънски пристанища се качват на парахода. След като принуждават капитана да ги доближи до българския бряг край Козлодуй, четата слиза и целува земята — „свещената земя на Майка България“. Първоначално се очаквало командването да бъде поето от Панайот Хитов или Филип Тотю, но след техния отказ четниците остават без главнокомандващ и единодушно избират Христо Ботев за войвода.

Борби и гибел на върха Камарата

На 18 май четниците водят първото си по-продължително сражение на възвишението Милин камък, а през нощта успяват да разкъсат обкръжението и да се оттеглят в местността Веслец. Опитите за свързване с революционерите във Враца остават безуспешни. На 20 май четата заема позиции около връх Камарата, Купена и Околчица. Срещу 205 души четници са изпратени над 4 000 турски редовни и нередовни войници. Вечерта на 20 май (1 юни нов стил) 1876 г. Христо Ботев е прострелян в сърцето и загива край вр. Камарата.

Капитанът и неговият доклад

На 30 май 1876 г. капитан Дагоберт Енглендер докладва пред централния инспекторат във Виена за превземането на парахода: според него нападението е станало час след отплаването от пристанище Бекет, около 12:30. В доклада се посочва, че никой не е заподозрял сандъците, тъй като са изглеждали в ред. Капитанът бил принуден от шестима въоръжени мъже да се подчини на четниците, но по-късно симпатизира на делото им и дори отказва да превози турска войска при пристигането във Видин. След възгласите „Да живее капитанът“ и „Да живее Франц Йосиф“ той тихо казал „На добър час“ и поклатил фуражката си.

Спомени и реликви

Енглендер предава спомените си на Захари Стоянов през 1888 г., а през 1925 г. изпраща за България ценни реликви: печат от парахода, оригинален флаг с унгарски и австрийски герб, позволително, копие от доклада, копие от писмото на Ботев до капитана (на френски) и две дъски от борда. Тези предмети са лично предадени на цар Борис III, при среща, на която присъства и Кирил — брат на Ботев и участник в четата.

Опити за съхраняване на паметта и съдбата на „Радецки“

Инициативи да се запази параходът като паметник са правени многократно. През 1906 г. по инициатива на Стоян Заимов се предлага изграждане на военно-исторически музей край Свищов и превръщане на река Текир дере в пристан за Радецки, като параходът да бъде откупен от дунавската компания във Виена. Проектът остава неизпълнен след убийството на министър-председателя Димитър Петков.

През 1926 г. комитет „Цар Освободител“ събира средства за множество паметници и за откуп на Радецки. Въпреки усилията обаче истинската съдба на оригиналния параход е различна: използван до 1918 г., бракуван е през 1924 г. и в крайна сметка унищожен. Българската държава не предявява претенции, а корабът за Австрия остава само стара машина, която вече не може да служи.

Възстановяване и музейна реплика

Едва през 1960 г. в България се подема инициатива за възстановяване на Радецки: събират се дарения от работници и ученици и на база парния влекач „Пловдив“ (построен в същата корабостроителница) е направена реплика, използвайки стари чертежи и снимки. На помощ идват и живи спомени — Йожеф Кирали, бивш бояджия на оригиналния параход, споделя възпоминания за външния вид. Новият параход е тържествено открит по случай 90-годишнината от смъртта на Ботев и акостира на козлодуйския бряг на 28 май 1966 г. Дълъг е 57.4 м и широк 17.5 м; обявен е за музей и включен в Стоте национални туристически обекта на България.

След ремонт през 1988 г. оригиналният парен двигател е заменен с дизелов. През 1973 г. при зимуване в Русенския лиман репликата потъва след силен снеговалеж по вина на екипажа, но е извадена с помощта на варненски екип, румънски плаващ кран и съветски водолази.

Писмото на Христо Ботев до капитана и пътниците на „Радецки“

Господин капитан! Господа пътници!

Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода. С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после, с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество — България.

Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода “Германия” в Русчук през 1867.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следният:

Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши!
Да живее християнска Европа!