Иран поддържа голям износ през Ормузкия проток, докато САЩ срещат ограничения

Товарите текат, проливът е в хаос

Въпреки ескалиращите сблъсъци и предупрежденията, че Ормузкият проток може да стане непроходим, Техеран продължава да изнася значителни количества суров петрол за Китай. Данните за движението на танкери показват, че от 28 февруари до 11 март от ирански пристанища са отплавали между 13,7 и 16,5 милиона барела суров петрол — еквивалент на около 1,1–1,5 милиона барела на ден, близко до среднодневните нива от миналата година.

Как се осъществява износът

Ключов фактор за продължаването на доставките е практиката танкерите да акостират в ирански води и да се товарят от остров Харг — основният експортен център на страната. Така товарите могат да тръгнат към открито море без да напускат териториалните води, което затруднява пряката намеса от страна на чужди флоти.

Защо САЩ се въздържат от по-строги мерки

Вашингтон досега е избягвал конфискации на танкери или морски забрани, каквито е прилагал при други случаи (напр. срещу Венецуела). Причината — рискът да даде на Техеран мотив да затвори пролива напълно, което би влошило още повече енергийната криза и поставило САЩ в по-опасна позиция.

Дипломатически ходове на Китай

Пекин водеше преговори с Техеран за гарантиране на безопасното преминаване на китайските петролни доставки и на катарския втечнен природен газ през пролива. Около 45% от вноса на петрол за Китай преминава през Ормузкия проток, което прави страната ключов интересант в събитията.

Ефект върху други износители и корабоплаване

От началото на конфликта трафикът на неирански танкери през пролива рязко намаля — заради атаки, заплахи и нарастващи застрахователни разходи. Това наруши износа от други производители в Персийския залив и създаде опасения от по-широк шок в глобалните доставки.

Последствия за пазарите и потребителите

Приблизително една пета от световната търговия с петрол и газ минава през Ормузкия проток. Ограниченото корабоплаване засили притесненията за недостиг и допринесе за покачване на цените. Дори без пълно затваряне на пролива, рискът спира износа от региона, увеличава вносните разходи и натоварва правителствата, които вече се борят с инфлацията.

Политическата картина

Ситуацията има и политическо измерение: докато Иран е под военен натиск, неговият санкциониран петрол все пак достига пазарите и най-важния купувач — Китай. Това поставя САЩ в неловка позиция — целта да отслабят Иран е подкопана от факта, че износът продължава и икономическите въздействия се разпределят върху други държави и потребители.