Тъмната страна на Дикенс: суеверия, хипноза и семейни скандали

Животът зад литературния монумент

На 9 юни 1870 г. Чарлз Дикенс умира на 58 години, оставяйки несравнимо литературно наследство — сред най-известните му творби са “Оливър Туист”, “Дейвид Копърфийлд”, “Никълъс Никълби” и “Големите надежди”. В края на живота си той работи върху незавършен криминален роман, а личният му живот е белязан от крайности и противоречия.

Брак, измяна и публичен разрив

Дикенс е бил женен за Катрин Хогарт в продължение на 22 години и двамата имат десет деца. На 45-годишна възраст обаче писателят започва страстна връзка с 18-годишната актриса Елън “Нели” Търнън. Аферата излиза наяве след грешно доставена скъпа златна гривна, предназначена за любовницата, която попада в дома на семейството и бива отворена от Катрин.

Открити по-късно писма дават основание да се смята, че Дикенс е правил опити да представи съпругата си като психически нестабилна с цел принудително настаняване в лудница и така законово да прекрати брака. В крайна сметка той прогонва Катрин от дома, забранява ѝ срещите с децата и се обръща към пресата с унизителни обвинения в нейната умствена пригодност.

Обсесии, ритуали и интерес към месмеризма

Авторът е страдал от силни суеверия и обсесивно-компулсивни навици. Вярва, че спането и писането с лице към север подобряват творческата му енергия — при пътувания често пренарежда хотелските стаи, за да постави леглото в предпочитаната посока. Упорито реди косата си пред огледалото стотици пъти дневно, докато се изтощи.

Дикенс проявява голям интерес към месмеризма — ранна форма на хипноза — и експериментира с него върху съпругата, децата и приятели, твърдейки, че така облекчава главоболие или тревожност. Тези практики и ексцентричните му навици допълват образа на силно волеви, но и противоречив човек.

Любов към животните и необичайни връзки

Писателят обожава животните и отглежда гарван на име Грип. Птицата била агресивна и често хапела децата — след смъртта ѝ Дикенс я препарира. Историците свързват Грип с вдъхновението за поемата “Гарванът” на Едгар Алън По след среща между двамата писатели в САЩ.

Освен това Дикенс е сред основателите на “The Ghost Club” в Лондон — една от най-старите организации, занимаващи се с изследване на паранормалното. Той обичал да обръща децата си с различни шеги и странни прозвища: дъщеря му Кейт наричал “Кутията на Луцифер” заради пламналия ѝ характер, а синовете си — “Ловецът на пилета” (Chickenstalker) и “Кеглата” (Skittles).

Кървава железопътна катастрофа и романтична преданост

На 9 юни 1865 г., докато пътува в Кент с Елън Търнън, влакът на Дикенс дерайлира на мост — много вагони падат в пропастта и 10 души загиват. Колата на писателя остава да виси над бездната. Дикенс помага за спасяването на ранените и дори се връща в клатещия се вагон, за да спаси незавършения си ръкопис на “Нашият общ приятел”. Пет години по-късно той умира на същия ден, 9 юни.

Наследство на противоречия

Образът на Чарлз Дикенс като морален стълб на викторианската епоха съжителства с лични ексцентрики и скандали. Неговите творби остават неизменна част от класическия канон, но животът му напомня, че великите таланти често крият сложни и противоречиви личности.